Ветровете на Салем [bg]

Мат беше на път. Бяха направили специални планове за вечерта и тя се надяваше, че всичко щеше да мине гладко, без неловки ситуации, дискомфорт или задаване на неудобни въпроси.

Откакто Ингрид се беше върнала в този почти неизвестен крайбрежен град, за да бъде по-близо до семейството си след години, прекарани в чужбина и работа в Американски университети, тя се настани в къщата на майка си, в стаята, съседна на тази на Фрея. Прекарваше толкова много часове в библиотеката, че нямаше време да си потърси апартамент. Освен това, тук се чувстваше много добре в компанията на майка си и сестра си и дори за миг си помисли, че би било чудесно, ако успее да събере цялото семейство в техния старичък дом, включително Фреди и дори и баща им — Норман. Но, както гласеше максимата, хубавите неща никога не продължават дълго.

Въпреки това, тази вечер всичко трябваше да е наистина перфектно. Цялата къща беше на нейно разположение, цепениците горяха в камината, свещите бяха запалени. Тя направи вечеря и приготви масата в трапезарията. Може би трябваше да пусне още светлина? Дали щеше да е по-добре? Реши да светне лампите, които бяха от страната на масата за хранене. Бяха леко затъмнени и щяха да заменят свещите, така че всички да могат да се виждат, докато се хранят.

Отправи се нагоре по стълбите, подминавайки своя грифон Оскар в коридора, но лъвската му опашка се изви около глезена й.

— О, не, това няма да стане, скъпи мой, тази вечер не трябва да те виждат. Видът ти е твърде плашещ, въпреки че си само малко котенце. Тя го хвана за косматия врат и го занесе на тавана, където доскоро живееха малките елфи.

— Съжалявам — извини се тя и заключи вратата. Не и тази вечер. Друг път, може би!

Слезе надолу по стълбите. Да, вещиците понякога имаха свои любимци, но никога не ги кърмеха. Боже господи! — мислеше си Ингрид. Колко много неща се бяха объркали в Салем.

Влезе в банята.

— Олеле! — каза тя, като гледаше образа си в огледалото. Беше разпуснала косите си така, както Мат ги харесваше, но наистина изглеждаше като вещица. Среса се набързо, след това я напръска с един серум, който Фрея й беше препоръчала, за да изглежда лъскава и гладка. Ингрид се усмихна на отражението си в огледалото. Имаше руменина по бузите, синьо-зелените й очи искряха, но устните и бяха бледи. Намери едно червило с черешов цвят, но след като си го сложи, реши, че изглеждаше твърде предизвикателно.

Изтри го и си сложи малко гланц. „Ето, това е!“ — каза си тя.

Не изглеждаше толкова зле — нито твърде бледа, нито педантична или скучна.