Ветровете на Салем [bg]

Поне не беше сама. Тя плъзна ръка под чаршафите, търсейки сигурност и топлина, като се опита да придърпа тялото му към своето. Но мястото до нея беше празно.

— Добро утро, хубавице! — прогърмя гласът му от вратата на спалнята.

Джоана въздъхна с облекчение, изправи се и седна в леглото. Видя съпруга си на вратата, облечен с дънки и червена риза. Беше гладко избръснат, а сребристочерната му коса беше пригладена.

— Здравей, скъпи! — отвърна тя.

Норман носеше поднос със закуска и сияеше срещу нея. Тя видя малка ваза с роза, кроасани и кифлички, масло, мармалад, портокалов сок и чаша горещо кафе, парата, от което танцуваше на слънчевата светлина. Бръчките по челото и бузите му бяха станали по-дълбоки. И двамата остаряваха с отслабването на силите им и с притесненията за Фрея. Въпреки това, Норман се стараеше да поддържа добрата си форма и правеше смели опити да развеселява Джоана, когато беше нужно. Затова не можеше да не му върне слънчевата усмивка. Почувства се отново като тийнейджърка и се изчерви.

Той пристъпи към нея.

— Изглеждаш много красив тази сутрин! — усмихна му се тя.

Норман пропусна коментара с насмешливо изражение.

Това също беше нещо, което харесваше у него — нямаше никаква представа колко е красив или колко добре изглежда. Дори когато беше уморен, приличаше на един застаряващ Джеймс Бонд.

Тя седна на ръба на леглото, държейки в ръка подноса. Погледна към извивката на врата му. Можеше да го захапе точно там, вместо да яде божествената закуска, която й беше донесъл. И беше благодарна, че взаимно си бяха дали този втори шанс.

Опитваха се, като на практика не правеха нищо.

Това беше най-вълнуващото във всичко — те не трябваше да се опитват. Нямаше нищо, върху което да се концентрират — беше лесно и приятно. Тяхната любов, любовта-на-целия-им-живот, беше единственото нещо, което успокояваше болката, която изпитваха по време на кризи като тези. Джоана сложи подноса в скута си, като продължаваше да му се усмихва с възхищение. Ако не ставаше дума за изчезването на Фрея, тя би си казала: „По дяволите магията! Аз съм щастлива да живея като смъртна с моя съпруг“.

— Ти трябва да говориш, старо момиче! В тази прекрасна слънчева сутрин изглеждаш толкова зашеметяващо, колкото и в първия ден, когато те срещнах, въпреки това, което ти твърдеше, че се чувстваш като…

— Като глупачка? — довърши Джоана.

— Да, не исках да развалям момента.

Той се намръщи. След това се протегна към нея, хвана ръката й и я целуна.

— Каква прекрасна закуска, като за кралица! — каза тя, след като се отдръпнаха един от друг. — Откъде взе всичко това?

Норман прочисти гърлото си.

— Снощи ми хрумна една идея и не можах да заспя. Слязох долу в офиса ти, за да поработя, а след това отидох до пекарната, когато тя отвори.

Джоана грабна една кифла с боровинки и я помириса. Все още беше топла, прясно изпечена и за нейна изненада ароматът отвори апетита й и тя захапа от топлата, маслена и ронлива закуска.