Ветровете на Салем [bg]

— И те казали ли са му? — попита Маги.

Ингрид погледна надолу към ръцете си. Беше преживяла историята, която разказваше в момента, и знаеше как свършва.

— За съжаление, да! Много хора били затворени и обесени.

Маги потръпна.

— Мислиш ли, че нещо от всичко това е истина? Възможно ли е момичетата да са били наистина прокълнати?

Преди Ингрид да успее да отговори, Мат се прокашля:

— Като говорим за магически кейкове, мисля, че наистина искам десерт. Ще ни приготвиш ли нещо, Ингрид?

Тя се усмихна на скритата шега на Мат.

— Но, татко! Ингрид не е отговорила на въпроса ми! — смъмри го Маги.

Ингрид предложи да отидат в кухнята и да хапнат сладолед, ягоди и сметана, преди да отговори на въпроса на Маги. Тя подаде купичките и загреба малко с една лъжичка, преди да се върне на темата.

— Дали мисля, че момичетата наистина са имали способности? Не, разбира се, че не. Само са се престрували. Според мен, всичко е започнало като лудория, която в един момент е излязла извън контрол и не са можели да говорят, без самите те да бъдат наказани. До момента, в който те се отказали от думите си, доста хора са загубили живота си. Тези, които останали живи, са били освободени, но все още трябвало да плащат таксите на затвора…

— Уф! Това е ужасно! — Маги загреба от разтопения сладолед на дъното на купичката си, като го разбъркваше постоянно. Тя се опита да прикрие една прозявка. — Чудя се, защо им е хрумнало да правят такива неща?

Самата Ингрид се беше чудила дълго за това, но напоследък се беше натъкнала на документ, който беше достоверен и разкриваше много неща. Един памфлет от 1689 г. от неизвестен църковен служител в Бостън, който го беше издал под името Целомъдреният Хукър. „Есе за забележителните, значими и невидими събития, свързани с вещерството и собствеността“. Ако продължеше, обаче да говори по тази тема, щяха да стоят тук цяла нощ и подозираше, че Маги би одобрила тази идея. А не можеше да причини това на бедния Мат.

— Трудно е да се повярва, че момичетата могат да създават толкова много проблеми, нали? — попита Маги.

— Не е толкова трудно — усмихна се Мат.

Ингрид кимна. Момичетата го бяха направили. Те бяха деца в предпубертетна възраст и не мислеха толкова много за последствията от своите действия. Едва ли бяха планирали да причинят цялата тази болка или зло. Тя все още се чудеше дали е възможно някой да ги е манипулирал? Да ги е използвал?

— Добре, става късно и изглежда, че всички сме уморени — каза тя. — Надух ти главата. Може би друг път ще поговорим пак.

Маги кимна и загреба още една лъжичка от купичката.

Мат също кимна.

— Добре, може би трябва да взема това нещо и да го прибера вкъщи в леглото.