![Ветровете на Салем [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/8/vetrovete-na-salem-bg-download.jpg)
Ветровете на Салем [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 9786192000059
- Переводчик: Виолина Димова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Ветровете на Салем [bg]». Краткое содержание книги:
„Една секси магическа история, която със сигурност ще създаде нови последователи на Мелиса де ла Круз.“Kelley Armstrong
„… Де ла Круз е невероятен разказвач с достатъчно голямо умение да провокира въображението на всички. Дори читателите, които обикновено избягват вещиците, ще бъдат спечелени от бестселърите на авторката.“ Publishers Weekly
„Фентъзи за ценители“ Kirkus
— Ммм!
— Мисля, че това би те накарало да станеш от леглото, след като напоследък нямаш време да печеш.
— Колко умно! — Тя не можа да не я изяде цялата.
Норман започна да й разказва за плана си. Брат му Артър се бе появил внезапно в съзнанието му в полунощ. Артър Бошан работеше с Вълците на спомените, историческите пазители на входовете на времевите портали.
— Как е старият Арт?
— Не зная. Не съм го чувал от години. Но успях да намеря телефонния му номер.
Каза й, че Артър все още преподаваше в Кейс Уестърн в Охайо. Но когато днес сутринта се беше опитал да се свърже с него, линията давала само свободно. Нямаше гласова поща. Не можа да се свърже с никого от университета и близо час се лута през различни гласови оператори, които го прехвърляха от един телефонен номер на друг.
Най-накрая успя да намери номер на клетъчен телефон — той се включи направо на гласова поща и Норман остави съобщение. Дори не беше сигурен дали това е телефонният номер на брат му, защото операторът повтаряше само, че този номер в момента не е в употреба. Някой или нещо му пречеше да се свърже с Артър.
Имаше само едно решение. Трябваше да тръгнат за Кливлънд и да го намерят.
— Да караме дотам? — попита Джоана.
— Защо не? Може да спираме за почивка. Ще караме около пет часа, след това ще намерим мотел, после пак пет часа, мотел и… Какво ще кажеш, Джо?
— Малко пътешествие с кола! — Тя отмести подноса. Една кифла и няколко глътки кафе и внезапно се почувства бодра и освежена. Тя и Норман предприемаха заедно действие, а не стояха само като отчаяни наблюдатели. Вдъхновена, тя започна да прави приготовления за пътуването им. „Янките са практични — мислеше си тя — термоси с кафе, бисквити, сирене чедър и бри, плодове и ядки“. Джоана обожаваше да се занимава с планиране на храна.
„Ама разбира се! Артър! Старият пазител трябваше да има ключ за порталите, които тя не можеше да отвори сама.“
— Ти си гениален, скъпи! И искрено се надявам Артър да е добре! Моля се да не се е случило нещо лошо с него!
Глава 9
Младоженците
Фреди чу, че душът спря и след това Герт силно въздъхна. Малкият апартамент в кампуса на Ню Хейвън имаше толкова тънки стени, че който и да беше в другата стая можеше да чуе какво се говори в съседните. Тя явно беше раздразнена, защото той отново беше използвал всички хавлии в банята и беше забравил да сложи нови на тяхно място. Беше си взел, разбира се, бележка, че трябва да ги сложи за пране и да остави на тяхно място чисти, но някак си това беше избягало от съзнанието му, когато започна да играе на Уърхамър и му трябваше много малко, за да стигне до следващото ниво.
— Фреди! — извика Герт.
Мини прасенцето, домашен любимец на Фреди, засумтя около краката му, сякаш да му подскаже, че трябва да се размърда.
— Зная, Бъстър — отвърна Фреди, захвърляйки пулта за управление на кушетката сред пуканки, трохи, списания и хартиени опаковки от бърза храна. — Зная, зная, зная!
Семеен живот. Трябваше веднага да измъкне жена си от затруднението, в което беше попаднала. Така се показва вечната любов.
— По дяволите! — промърмори на себе си той.
Всички хавлии бяха мръсни, защото не ги беше изпрал. Помириса една от тях и реши, че жена му няма да забележи. Предполагаше се, че той ще се грижи и поддържа къщата, докато тя се подготвя за финалните си изпити, но главата му беше заета с тревожни мисли за Фрея. Мина твърде много време, откакто беше изчезнала и семейството се намираше сякаш сред нищото. Може би именно тази негова тревога го караше да играе все повече видеоигри.
Също както и доброволната му работа като пожарникар. В местната пожарна работеше на смени, защото като Фрир, бог на слънцето, за което, разбира се, никой не знаеше, той познаваше огъня. Да се бори с огъня и едновременно с това да наблюдава всички отделни етапи СИЗПП (спасяване, излагане, затваряне, потушаване и проверка) беше доста трудна и изтощителна работа. Когато се връщаше вкъщи, се чувстваше толкова изморен, че дори нямаше сили да зареди пералнята. Разбира се, за него имаше чисти хавлии след дългия ден, който беше прекарал, потушавайки пламъците в учебния бункер. И се чувстваше малко виновен за това.
— Фреди! — изкрещя Герт.
— Уха! — каза Фреди на Бъстър. — Това не е на добре! — Май щеше да бъде по-добре да не казва нищо. С два скока (всичко в този малък апартамент можеше да се направи с два скока) отиде до банята, отвори вратата и я видя да се крие зад завесата, цялата мокра и бясна.