Убийството на Линда [bg]

— Отзивчив млад човек — установи Бекстрьом. — Как е научил толкова бързо за убийството?

— Майка му живеела във Векшо и познавала Линда и родителите й. Още щом разбрала, веднага му звъннала. Тогава той бил в Сандхамн. Намира се някъде из стокхолмския архипелаг. Ти вероятно знаеш къде. Майка му позвънила на номера в къщата в Сандхамн, защото познавала семейството, където бил отседнал синът й. Току-що разговарях с колегата, който го е разпитал. Той е убеден, че бившият приятел на Линда няма нищо общо с убийството. За всеки случай обаче му е взел ДНК проба и ще я изпрати за анализ в Националната научно-техническа лаборатория.

— Е, в такъв случай ни остава да чакаме. Откри ли други гаджета, откакто се е разделила с икономиста?

— Нито едно — поклати глава Ана. — Говорихме с трите й най-добри приятелки и с повечето й съученици от Полицейската школа. Ще разпитаме родителите й веднага щом дойдат на себе си.

— И не сте установили никакви случайни връзки, никакви особености в сексуалните й предпочитания? — настоя отново Бекстрьом.

— Никакви — Ана поклати глава категорично. — Или поне онези, с които разговаряхме, не са запознати с такива лични неща. По думите на познатите й Линда била съвсем обикновено момиче. Харесвала нормални момчета, имала нормални сексуални нагласи. Никакви странности.

— Половин година без гадже или дори сексуална връзка? — скептично поклати глава Бекстрьом.

„Колко вероятно е това? — запита се той наум. — Младо, хубаво двайсетгодишно момиче. Пък било то и прекалено кльощаво за моя вкус.“

— Сигурно не е чак толкова необичайно — отвърна Ана, все едно говори от собствен опит. — Според мен я е нападнал някой психопат. Ако питаш мен, няма по-логично обяснение.

— Значи, това е твоята хипотеза — кимна замислено Бекстрьом. — Всичко ще се подреди — додаде неочаквано той и й се усмихна. — Ще се справим.

„Всички те си имат някаква тайна.“

Сандберг само кимна мълчаливо с леко озадачен вид.

„Дадох ти малко подтик за размисъл, маце.“ Бекстрьом я изпроводи с поглед, докато Ана се връщаше на мястото си.

„За мен няма и миг спокойствие“, помисли си той, взе си кафе и седна да обсъди насаме с Кнютсон и Торѐн докъде са стигнали със събирането на сведения.

— Разкажете на стареца какво открихте. — Бекстрьом се облегна и зае позата на шеф. — Нещо интересно?

— За местопрестъплението ли питаш? — осведоми се Торѐн. — Там непрекъснато откриваме разни неща.

— Не говоря за местопрестъплението — обясни Бекстрьом със спокоен възпитателен тон. — Говоря за пътя, по който жертвата се е прибрала в дома си, за района около местопрестъплението, за предполагаемия маршрут за бягство, избран от извършителя… Питам дали сте открили нещо във Векшо в по-общ план. Или в Швеция… или изобщо по света?