Убийството на Линда [bg]

— Всичко е точно така, както го каза — отвърна Еноксон, който също изглеждаше зажаднял за храна и сън. — Ще добавя само, че убиецът се е измъкнал през прозореца на спалнята. От външния перваз иззехме следи от кръв и телесна тъкан.

— Защо просто не е излязъл през външната врата? — недоумяваше Бекстрьом.

— Ако се вярва на показанията на съседката, вратата е била заключена отвътре. Ключалката е от специален вид и ако затвориш вратата отвън без ключ, тя няма да се заключи от само себе си. С моите колеги предполагаме, че убиецът се е стреснал, когато пощальонът е мушнал вестниците в кутията. Вероятно е помислил, че някой влиза в апартамента, и понеже спалнята се намира най-далече от външната врата, той е скочил през прозореца.

— Кога е минал пощальонът? — осведоми се Бекстрьом. „Каква досада е този тип!“

— Точно след пет сутринта. В това сведение няма съмнение — кимна Еноксон, за да потвърди думите си.

— Знаем ли нещо друго?

— Пощальонът често се оплаквал, че кодовата брава на входната врата блокира и той не може да влезе. Затова обитателите на сградата я изключили. От фирмата за поддръжка обещали да я поправят до четвъртък, но явно не са успели — Еноксон въздъхна и сви рамене.

— А вратата на апартамента?

— По нея не открихме следи от взлом — отвърна експертът. — В антрето също липсват разрушения или повреди. Жертвата или го е пуснала доброволно, или е забравила да заключи и той просто се е промъкнал безпрепятствено вътре.

— А може и да е опрял нож до гърлото й в тъмния двор и да я е принудил да отключи или да е отключил самият той? — попита Бекстрьом.

— И този вариант не е изключен — съгласи се Еноксон. — Определено звучи напълно възможно. Ще трябва да поработим няколко дни в апартамента, докато картинката ни се изясни напълно. Резултатите от назначените експертизи ще се забавят, както винаги, но съдебният лекар обеща да ни изпрати предварителен доклад от аутопсията най-късно утре.

— Значи, има и добри новини — заключи Бекстрьом с неочаквана ведрост. „Много е важно човек да редува мъмрене с похвала. Биеш с камшика и от време на време подхвърляш по някой морков.“

— Разполагаме с проби от кръвта и спермата на вероятния извършител, както и с пръстовите му отпечатъци. Положението далеч не е толкова отчайващо — увери го Еноксон.

— Ноти предпочиташ да не избързваш с подробностите? — попита Бекстрьом с усмивка.

— Така решихме заедно с колегите от техническия екип — кимна утвърдително Еноксон, сякаш му казваше, че за всичко си има време, а неговото още не е дошло. — Но предлагам мимоходом да споделя с теб някои наши догадки.

— Слушам те. — „Но нямам намерение да ти посвещавам целия си ден“, добави наум Бекстрьом, защото празният му стомах започна да се бушува още по-ожесточено.

— Първо, мисля, че жертвата или е пуснала убиеца доброволно в дома си, или го е срещнала по пътя и се е прибрала вкъщи заедно с него. Възможно е двамата да са се разбрали кога да я посети. По всичко изглежда, че в началото идването му не е предизвикало никакъв отпор.