Убийството на Линда [bg]

10

Бекстрьом и Рогершон възнамеряваха да се измъкнат най-дискретно и да хапнат в някое по-закътано ресторантче, където да си поръчат заслужено по една силна бира. Когато обаче зърнаха тълпата журналисти пред входа на управлението, тутакси направиха сто и осемдесет градусов завой и седнаха в столовата. Намериха си уединена маса и си поръчаха по едно дневно меню със слаба бира.

— Колко трябва да си откачен, та да сервираш печени кренвирши със задушени макарони и смоландски чийзкейк за десерт, при условие че навън термометърът показва близо трийсет градуса! В чинията ми сякаш пълзят трупни червеи — Рогершон възмутено посочи с вилицата си макароните.

— Защо питаш мен? Никога не съм ял червеи — отвърна Бекстрьом. — На мен яденето ми харесва.

— На теб — да, Бекстрьом — изморено въздъхна Рогершон. — Но не и на нормални хора като мен.

— Ако искаш да обсъждаш вкусовите качества на червеите, съветвам те да говориш с Егон.

„Успех!“ — подигравателно си помисли Бекстрьом, защото Егон си падаше още по-голям темерут и от Рогершон.

— Кой е този Егон?

— Моят Егон.

— Ти с трупни червеи ли го храниш? — изуми се Рогершон.

— Трупните червеи всъщност са ларви на мухи месарки — обясни Бекстрьом. — Давам му червеи само по празниците. Имаш ли представа колко струва бурканче с такива ларви? И Егон е принуден да се съобразява със семейния ни бюджет, защото двамата живеем само с една обикновена полицейска заплата.

— Искаш ли кафе? — Рогершон се изправи с въздишка.

— Да. В голяма чаша, с мляко и захар.

„По-вкусен чийзкейк не бях ял отдавна“, помисли си Бекстрьом.

След обяда Бекстрьом се хвърли с подновена енергия да въдворява ред около себе си. Искаше да се увери, че екипът му си върши съвестно работата. Колегата Улсон се появи, обиколи залата и започна да се пречка на де когото свари, но когато се приближи до Бекстрьом с явното намерение да губи ценното му време, Бекстрьом приложи трика с телефона, вдигна слушалката и съсредоточено започна да хъмка в отговор на сигнала за свободно, като същевременно размахваше свободната си дясна ръка към Улсон в знак, че в момента води много важен разговор и не може да му обърне внимание. За да изглежда по-убедително, се беше въоръжил с химикалка и бележник върху масата. Улсон се върна в кабинета си и затвори вратата, а Бекстрьом извика колежката Сандберг да обсъдят по-подробно сексуалните контакти и предпочитания на жертвата. Тъкмо му се удаде възможност да отмори очите си, докато тя вършеше същинската работа.