Мираж [bg]

Въздъхнах — същинско олицетворение на раздразнението — когато главната шивачка изпусна един топ плат и го остави да се развие към подиума. Лицето й видимо пребледня и тя замръзна, сякаш не беше сигурна дали да се приближи и да го прибере отново, или да го остави така. Беше възрастна и предполагах, че е изпуснала топа заради треперещите си ръце.

— Е? — сопнах се точно както беше навик на Марам. — Цирк ли ръководиш? Да не би да очакваш аз да го вдигна?

— Н-не — заекна жената. — Т-тоест да, разбира се, Ваше Височество.

— Не виждам защо това да е необходимо — обърнах се аз към Надин.

— Шивачката е донесла нов плат за зимна рокля, който би искала да одобрите — отвърна Надин, а ъгълчето на устните й потрепна.

Собствените ми устни останаха стиснати в мрачна тънка линия. Положението не ми се виждаше никак смешно; какво щеше да стане, ако тези хора разберат, че съм измамница?

— Подредихте цял подиум само и само да одобря някакъв плат? — попитах с хладен глас.

— Имаме и нова рокля за вас — обади се главната шивачка, без да я е питал някой.

Гърбът ми се изопна и усетих как ме обзема яростта на Марам. Оставих я да обърне главата ми към главната шивачка и се втренчих в нея, а тя пребледня. Беше над три пъти по-възрастна от мен, по-стара дори от Надин, а ето че се свлече на колене пред мен, стиснала юмруци така, че кокалчетата й се белееха на фона на диплите на роклята.

— Колко шивачки имаме? — попитах, без да откъсвам поглед от нея.

— Няколко — отговори Надин.

— Не желая да виждам тази повече. Би трябвало да наредя да отрежат езика ти, задето се обаждаш, когато не ти е дадена думата. Но за твое щастие днес съм в добро настроение и не желая да го помрачавам с гледката на кръв по пода.

— В-ваше…

Вдигнах вежда, жената преглътна думите си и наведе глава.

За миг успях да го проумея. Така ли се чувстваше Марам през цялото време — сигурна във властта си? Уверена в себе си? Убедена, че държи всяко положение под контрол, защото знае, че дори най-силното старо дърво ще се превие пред волята й само с една дума? Усещането беше едновременно опияняващо и дълбоко отблъскващо.

— Изведете я — наредих аз и дроидът до Надин се понесе напред.

В продължение на няколко минути единственият звук идваше от токчетата на шивачката, които се плъзгаха по мраморния под, докато дроидът я влачеше през градината.

— Къде е платът? — попитах, след като вратите се затвориха.

Раменете ми се отпуснаха със заучено движение — същата рязка промяна от напрежение към леност, която бях наблюдавала у Марам стотици пъти.

Една шивачка пристъпи напред, стиснала топ плат, коленичи пред мен и го вдигна над главата си. Беше кадифе или нещо много подобно на кадифе — мека луксозна тъкан, по която се преливаха оттенъци на синьото и черното. Прокарах стабилна длан по него и за момент ме обзе жестокият импулс да стисна юмрук, да отскубна топа и да го захвърля далеч от ръцете на момичето.