Мираж [bg]

Марам ме наблюдаваше с ням, но дълбок интерес, когато коленичих пред нея в края на ежедневната ни среща и оправих диплите на роклята си така, че да се прострат зад мен като разперената опашка на птица. Дроидът стоеше до нея — очите му бяха потъмнели, но продължаваше да жужи тихо, предупредително.

— Каква принцеса си станала само! — каза Марам. Когато замълчах, продължи: — Наистина ли изглеждам така послушна отстрани, Надин?

— Само пред баща ви — отвърна икономката. — Което е хубаво.

Предполагам, че не би коленичила пред другиго.

— Смяташ ли, че ще успее да ги заблуди?

— Да се надяваме — каза Надин, а аз свих в юмрук ръката, скрита в диплите на роклята ми. — За нейно добро.

Прошумоля плат и усетих как пръстите на Марам се плъзват под брадичката ми и вдигат лицето ми нагоре по привичния за нея начин. На лицето й се четеше изражение, което забелязвах все по-често напоследък. На любопитство, размисъл — но някак остро, опасно.

— Питам се коя от нас е прокълната с по-тежка орис — прошепна тя така, че Надин да не я чуе. — Ти, задето приличаш на мен — или аз, задето приличам на майка ми?

Необичайно чувство стегна гърдите ми. За миг зърнах в чертите й едно свое по-младо, по-нежно аз. Самотно, тъжно — сигурно никога не бе имала приятели. Нежността изчезна също толкова бързо, колкото се беше появила. Марам ме пусна и се отправи към изхода.

— Омръзна ми да те гледам — каза тя, обърна се на прага и добави: — Можеш да правиш с нея каквото намериш за добре, Надин.

Обърнах поглед към икономката, след като вратите се затръшнаха зад принцесата. Рухът не беше помръднал от Стойката си, макар че беше накокошинил пера и свил глава под крилото си — готвеше се за сън. Надин направи остър жест с ръка и един от дроидите отиде да хване птицата и да я върне в леговището й. За миг останахме вгледани една в друга.

— Справи се доста добре — каза Надин. Усетих предателски прилив на гордост дълбоко в стомаха си. — И тъкмо навреме. Избрахме Заключителния бал, който ще се състои след две седмици, за дебюта ти. Кралят ще присъства. Трябва да го впечатлиш, разбираш ли ме?

Кимнах.

— Да, мадам.

— Ще бъдеш в безопасност на бала — продължи тя. — Смея дори да кажа, че може да си прекараш приятно. Но трябва да изпълниш задачата си умело, за да са доволни всички.