Добрият вълк [bg]

Беше толкова близо до нея. Кучката Бринкман… Стигаше само да се протегне, щеше да сложи край още тогава.

Майлс Ингмаршон, Софи Бринкман… Като някаква тъпа шега. Злоба и огорчение се процедиха в съзнанието му, плъзнаха надолу по гръбнака, прободоха го. Той се поизправи на стола.

Трябваше да се погрижи и за двама им, при това едновременно. Криеха се някъде заедно… Така щяха и да умрат. Така го планираше.

Документите станаха на парчета. А сега беше време да се залови за работа.

С очилата за четене на носа Томи отвори бележника, прочете информацията, която получи от Еди Буман.

Томи защрака по клавиатурата, провери всички полети от „Арланда“ във времевите рамки, които му даде Еди след проследяването на Софи до летището. Нямаше как Томи да го бива в тези неща, компютрите… не беше от това поколение. Само че го биваше, при това много; държеше го в пълна тайна… За пред хората се правеше на тъп и безнадеждно старомоден за компютри и телефони. Преди половин година реши да спре пиенето. Вместо това се превърна в перфекционист. Това се оказа неговото спасение… Да държи всичко под контрол. Съзнаваше, че ако иска да оцелее, трябва да прави всичко сам. Започна да се учи на нови умения. В крайна сметка не се оказа толкова трудно.

Софи отишла на терминал 2, поне според Еди. Късмет за тях. Две беше по-новият и по-малко натовареният от двата международни терминала на летището. Полетите в рамките, които Еди му даде, бяха само четири. От другия международен терминал, пет, по същото време бяха излетели петнайсет самолета.

Томи прочете на екрана полетите от терминал 2. Хелзинки, Париж, Франкфурт и Амстердам.

Той се почеса по носа, изпрати запитване за паспорта на Софи Бринкман за всички четири полета на Кони Клинг от гранична полиция на „Арланда“. Кони трябваше да провери списъка с пътниците лично, никой друг. Тя обичаше работата си, изпитваше ужас от терористи, беше расистка, националистка и с лека ръка отпращаше бежанците.

Томи заключи кабинета и се качи по тясното стълбище до кухнята.

Хладилникът светеше в светлосиньо, когато той отвори вратата. Нямаше да е зле да закуси… Само дето имаше само месо — говежда пържола, голяма колкото капак на тоалетна чиния. И картофи с лук, които беше запазил от вчера… И соса — само колко пъти го опита, докато остана доволен. Поддържаше контакт с онзи японец с кулинарния блог, умееше да готви… Томи уважаваше такива хора.

Опече пържолата в твърде много масло. Тя църцореше, докато отвън стана доста привлекателна. Добави картофите и лука, разбърка…

Томи наряза месото, потече рядък червен сос. Месото имаше вкус на гора, кръв, страх и плячка. Той дъвчеше и мислеше за бъдещето. Майлс и Софи щяха да умрат. Томи щеше да остане полицейски шеф още малко, щеше да си намери нова жена, да излезе в ранна пенсия, да се премести в Испания и пак да започне да пие.