Добрият вълк [bg]

Автор: Содерберг Александр
Серия: Софи Бринкман #3
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0272-1
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Добрият вълк [bg]». Краткое содержание книги:

В „Добрият вълк“ медицинската сестра и самотна майка Софи Бринкман, въвлечена против волята си в криминалния свят, е обявена за международно издирване и се крие в Прага заедно със сина си Алберт. По следите й е Томи Янсон, криминален комисар от Стокхолм, натоварен със задачата да я открие. Софи знае твърде много за нечистите му дела и той трябва на всяка цена да я отстрани от пътя си, за да може да продължи живота си спокойно. В същото време в манастир в Тоскана се крие обеднелият мафиотски бос Хектор Гусман, в когото Софи е влюбена (вж. „Андалуският приятел“). Гусман се подготвя за последната си битка — възнамерява да си върне сина, империята и всичко, което някога му е принадлежало (вж. „Другият син“). Омразата и жаждата за мъст са по-силни от добротата на монасите, сред които живее. И в тази трета, заключителна част на криминалния триптих напрежението не спада, събитията се развиват главоломно, а действието се е насочило неумолимо към мрачния си финал. Новият глас в шведската криминална литература Александер Сьодерберг (роден 1970) е по професия телевизионен сценарист, който живее в Южна Швеция с жена си и децата си. „Андалуският приятел“ (2014) е негов дебютен роман и първа книга от трилогия. Още един скандинавски трилър, чиято героиня би могла да се нарече „следващото момиче, което си играе с огъня“.

Перейти на страницу:

Телефонът до него завибрира. Кони Клинг.

Томи вдигна с пълна уста.

— Кони?

— Няма Бринкман на полетите, които ми даде — съобщи тя.

Томи хвърли едно око на часовника над вратата. Четири без десет сутринта.

— И сега ли работиш, Кони?

— Да, дежурна съм.

— Можеш ли да проследиш откъде е дошла?

— Вече пробвах. Нищо.

— Искам списъците — преглътна Томи.

— Писмено позволение от прокурор и ти ги пускам.

Газираната минерална вода, която Томи си наля в чашата, изсъска.

— Ще го уредим при предварителното разследване, още не искам да намесвам прокурори — отвърна Томи авторитетно.

Кони Клинг от гранична полиция промърмори едно „сори“.

— Мислех, че си креативна личност, Кони.

— Такава съм — отвърна Кони.

Томи опита соса с върха на ножа. Перфектен. Vive la Japan.

— Е, тогава какво мога да направя за теб, креативна Кони? — Той натопи вилицата с месото в соса и я пъхна в уста.

— Моето момче — отговори Кони. — Иска да си изкара стажа в Криминална, да участва в разследвания на убийства, или пък в Техническия, но тогава само в огледи на местопрестъпления.

— Това момче знае какво иска. — Томи сдъвка залъка си и вдиша сутрешния въздух.

— Е, можеш ли да ми помогнеш с това, Томи?

— Криминална никога не взима ученици. Нито пък Техническият, доколкото знам.

— Но на теб не ти пука за тези неща, нали Томи Янсон?

— Вярно е.

— Тук съм още няколко часа, после излизам в почивка — продължи Кони. — Ще оставя кабинета си отключен. Ако искаш?

— Окей, ще видя какво мога да направя със стажа на момчето ти.

— Не е достатъчно.

— Ще се погрижа — поправи се Томи.

— Благодаря — отвърна Кони Клинг.

— Но искам да продължиш да ми помагаш, Кони.

— С какво?

— Със следенето на пасажерите, ако намеря каквото търся.

— Окей…

Томи затвори. Лапаше големи залъци, дишаше през носа.

Движението беше спокойно, когато в ранната сутрин Томи Янсон излезе на Е4 в северна посока. Отиде до кабинета на Кони Клинг, вратата беше открехната, щорите спуснати.

На бюрото в спретнати купчинки бяха подредени документи. За секунда погледът на Томи падна върху снимка в рамка — пъпчивият син на Кони с оглупял от тийнейджърските хормони поглед. Пълен нещастник.

Той взе да рови из книжата, накрая намери каквото търсеше. Извади списъците на пътниците и ги снима един по един с телефона си.

В кабинета в избата в собствения си дом Томи прочете списъците. Четири полета, близо шестстотин имена — малки имена, фамилии и номера на паспорти. Беше напрягащо. Не откри нищо, което да изпъква сред другите. Зае се с монотонната работа да пуска в регистъра номерата на паспортите на всяка една жена от списъците. Всички изглеждаха редовни… освен един, базата данни не го откриваше… Номерът беше сгрешен, не съответстваше на името…

Изпълни го вълнение, това вече му харесваше. Точно това — да бъде умно ченге, да успява…

Томи изпрати номера като есемес до Кони Клинг.

Проследи го, моето момиче.

Той се облегна назад на стола и сплете пръсти на тила си. Къде е отишла, по дяволите?

Томи се обърна към лавицата, прокара пръст по гърбовете на папките, пъхна показалец над тази на Майлс, издърпа я.

Препрочете всичко още веднъж, вече не помнеше за кой ли път.

Майлс Ингмаршон. Мързеливо и посредствено ченге, което прекара основна част от кариерата си зад бюро в Икономически престъпления. Но Майлс и Софи бяха събрали изключително сериозни материали за Томи. А това не може да стане къде да е и как да е. Значи, имаха достъп до специализирани бази данни…

Той обърна страницата. Само суха информация, нищо интересно, Томи затвори папката с трясък.

Докато се качваше по тясното стълбище, телефонът му изпиука. Съобщение от Кони Клинг.

Франкфурт, пишеше на дисплея.

Нищо в информацията за нея и Майлс не ги свързваше с Франкфурт и изобщо с Германия, в това беше сигурен. Може би се бе озовала там случайно. Томи претегли телефона в ръка. Възможно скривалище, защо не? Той продължи нагоре по стълбите. Нещо му хрумна. Отново се спря. Някаква смътна идея. Майлс…

Томи се обърна и се върна в избата… пак.

Извади папката на Майлс… пак.

Томи четеше. Търсеше информацията, около която се въртеше неоформената му мисъл… Натъкна се на текст, който привлече вниманието му…

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?