Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
7.
На сутринта се събуди със силно главоболие и с чувството, че въобще не е заспивал. Взе няколко от внимателно дозираните стимуланти, които му бе дал Бруко, и отново се замисли над съчетанието от фактори, изпълващо съня му с такива страхотии.
— Яж бързо — изкомандва го Бруко в трапезарията. — Не мога повече да ти отделям време за индивидуална подготовка. Отиваш в редовните класове, където ще изкараш задължителните курсове. При мен идвай само ако възникнат особени проблеми извън компетентността на инструкторите или преподавателите.
Класовете се състояха, както и трябваше да се очаква, от начумерени малчугани. Пирийският им произход личеше от стегнатите тела и сериозното, недетско поведение. Но те все пак си оставаха деца, защото им бе много смешно, че заедно с тях учи някакъв чичко. Едва побрал се на един от мъничките чинове, зачервеният Джейсън съвсем не намираше всичко това за много забавно.
С физическия образ на класната стая се изчерпваше всяка прилика с нормално училище. Първата работа на всяко невръстно дете беше да окачи пистолета. Цялото обучение бе подчинено на изкуството да се оцелее. А единствената възможна бележка в такава една програма бе шестицата и учениците стояха на всеки урок, докато го овладеят до съвършенство. Тук нямаше място за обикновените учебни предмети. Те вероятно се изучаваха, след като детето завърши училището за оцеляване и започне само да се оправя със света. Което бе един логичен и хладнокръвен подход. Всъщност логиката и хладнокръвието бяха присъщи на всички пирийски начинания.
Почти цялата сутрин се занимаваха с употребата на апарата за първа помощ, който се окачваше на кръста. Той се притискаше върху раната и представляваше анализатор на отрови и инфекции. При наличието на токсини противоотровата автоматично се инжектираше на поразеното място. Начинът на действие бе съвсем прост, но устройството му — извънредно сложно. Тъй като пирийците лично отговаряха за изправността на съоръженията си — ако нещо засече, сам си си виновен, — те трябваше да изучат всичките тънкости на устройството и поддръжката. Джейсън се справяше много по-добре от децата, но старанието го изтощи.
Следобед се състоя първата му среща с тренажор. Инструкторът му се оказа дванайсетгодишно момче със студен глас, което не скриваше презрението си към изнежения пришълец.
— Всички тренажори са физически дубликати на действителната повърхност на планетата и постоянно се преобразуват в съответствие с промените, които настъпват при формите на живот. Различават се от външния свят единствено по вариращата степен на смъртоносност. Ти ще използваш най-напред, разбира се, този, който е предназначен за най-малките…
— Благодаря за любезността — измърмори Джейсън. — Едва ли бих могъл да съм по-поласкан.
— …най-малките се пускат в него веднага щом започнат да пълзят — продължи инструкторът, без да обръща внимание на прекъсването. — По същество той е истински, но е изцяло деактивиран.
Щом влязоха през плътната врата, Джейсън изведнъж си даде сметка, че „тренажор“ не е подходяща дума. Ставаше въпрос за огромна камера, в която се възпроизвеждаше част от външния свят. Не му беше особено трудно да скъса с реалността, да забрави за изрисувания таван и изкуственото слънце високо горе и да си представи, че най-сетне се намира навън. На пръв поглед в декора нямаше нищо обезпокояващо. Въпреки че струпаните на хоризонта облаци вещаеха яростна пирийска буря.
— Трябва да се поразходиш и да поразгледаш наоколо — каза инструкторът на Джейсън. — Щом докоснеш нещо с ръка, ще получиш съответната информация. Виж как…
Момчето се наведе и бутна с пръст един стрък от меката трева, която покриваше земята. От скритите високоговорители мигновено се разнесе лаещ глас:
— Отровна трева. Трябва непрестанно да се носят ботуши.
Джейсън коленичи да разгледа тревата. Стръкът завършваше с твърда, бляскава кукичка. Видя, че всички стръкове са такива, и потръпна. Меката зелена морава бе килим на смъртта. Той се изправи и зърна нещо под едно широколистно растение. Оттам дебнеше люспесто животно с изострена глава, от която излизаше дълъг шип.
— Яя, ами това в другия край на моята градинка какво ли е? С какви хубави другарчета си играят вашите невръстни дечица. — Джейсън се обърна и видя, че говори на въздуха — инструкторът го нямаше. Сви рамене и погали люспестото грозилище.
— Рогат дявол — обади се безучастният глас отгоре. — Не се възпира от облекло и обувки. Убий го!
Пистолетът на Джейсън гръмна пронизително и разтърси тишината. Програмиран да реагира на халосни патрони, рогатият дявол се килна на една страна.