Санаториумът на д-р Господов

Доктора го загледа с интерес. За първи път слушаше откровение от този необщителен човек.

— Доколкото те разбирам — прекъсна го той, — ти съжаляваш, че дните са броени!

— А вие не съжалявате ли? — попита Философа оживено.

Доктора се замисли, после отвърна с твърд глас:

— Съвсем честно казано, не съжалявам! За разлика от тебе не съм имал никакви въпроси и не съм търсил никакви отговори. За мене всичко си остава експлозии на свободно съединяващи се случайности! Нали може така да се каже! Моето идване на тоя свят е станало независимо от моята воля! Колко глупаво е да искаш да живееш и още повече да умреш по своята воля! Знаеш ли — той сниши глас, — днес аз си спомних, че винаги съм се прекръствал с радост… и това движение много ме е успокоявало…

Философа се усмихна снизходително.

— Защо се усмихна? — попита Доктора.

— Помислих си, че повод за нашия сегашен разговор е жената в седма стая!

Доктора се засмя толкова силно, че Акрабов и Гърбавия, които седяха на другия край на хола, се обърнаха.

— А пък аз исках — призна той — ти да спечелиш и пръв да влезеш! Много ти се искаше да влезеш пръв.

— Защо? — попита смутено Философа.

— Може би там е отговорът на твоите въпроси. Там.

И той посочи с ръка към седма стая.

Едва сега Философа забеляза колко слаба, измършавяла е тази ръка. Доктора се извърна към него и като приближаваше тихо, попита:

— Кажи ми, мислиш ли, че би могло да има друг свят?

— Какъв?

— Така си и знаех — каза Доктора със съжаление. — Светът е единствен, вечен и неизменен! Погледни Акрабов, не ти ли се струва, че той е вечен? Ще го видиш и при старите гърци, и в Средновековието, и днес, и утре! Погледни Учителя по рисуване, един и същ от фараоните до днес, погледни Гърбавия, не ти ли напомня на много познати, и Педро… какъв друг свят! — почти извика той, после със смях добави: — За какво ще се съжалявам! Аз съм готов, дори преоблечен, чист, с вратовръзка…

— А ако имаше друг свят? — прекъсна го Философа.

— Нямаше да стигнем дотук! — моментално отговори Доктора. — Сигурно пак щеше да се мре, но някак другояче!

За кратко време двамата замълчаха. Философа се съсредоточи, сякаш искаше да провери истинността на онова, което неговият събеседник беше казал. Наистина, те за първи път разговаряха така и всичко изглеждаше необяснимо и подозрително.

После Доктора се облегна на едната си ръка, загледа се в тавана, бледото му лице се изопна, строго и чисто.

— Никога няма да забравя този ден… — започна той почти шепнешком, като че говореше на някого си горе. — Взех си дипломата, за да се самопрегледам и да разбера, че няма да ме има! Две, каза колегата на рентгена, две кавернички колкото дъното на бутилка и три четвърти, нещо като бинокъл… Казах му: „Колега, поне рая вижда ли се през този бинокъл?…“ Той се усмихна с умиление. Тогава излязох навън и един оръфан дъртак ми продаде билета, този билет! Четири четвъртинки, купих го от отчаяние! Друг наистина би полудял, господин Философ! Да получиш лекарска диплома, за да установиш собствената си диагноза, и да спечелиш един милион от лотарията, за да умреш… богат!… — Доктора се оживи и отново се наведе напред, очите му бяха още по-лъскави. — Но най-интересното беше, че аз вървях три дни из София, спирах се пред масичката на всеки билетопродавач и му исках да провери билета! Всички се шашваха, а един ме помоли да седя пет минути до него и се втурна по „Мария Луиза“ и викаше, колкото му глас държи: „Граждани, елате да видите един щастливец! Няма измама, няма лъжа, ето го! Вижте го! Милионът е в джоба му! Оттук го купи!“ Билетите се разпродадоха моментално… Можех да работя на процент… И днес има моя снимка по улиците на София — най-щастливият човек в България! — Той разтвори дланите на ръцете си и съвсем театрално каза: — Е, господин Философе, не олицетворявам ли щастието на човечеството? Или смисъла му? А?