Ръкописът Q
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът Q». Краткое содержание книги:
— Да. После единият ми показа удостоверението си: Службата за сигурност на Ватикана. Много добре знаеш, че полицията не се меси в работите на Ватикана.
Няколко секунди Пиърс не промълви дума. После попита:
— И затова ти скри свитъка?
— Да. — Чезаре кимна. — Полицията нямаше да е от полза. А абатът… нали точно той ги бе пратил.
— И какво им каза?
— Това, че доколкото знам, моите две стаи не са част от Ватикана. Те не видяха в това нищо смешно.
— Има си хас!
— Разпитваха ме, дали Себастиано ми е дал нещо. Попитах ги дали не му се е случило нещо. Те отново ми зададоха въпрос дали ми е дал нещо. И така нататък. Не знам защо им отговорих отрицателно. Имаше нещо в тях, нещо, което ме караше да защитавам приятеля си. Може би грешах. Може би трябваше да им дам това, което искаха.
— Аз щях да постъпя по същия начин — рече Пиърс. — Казаха ли нещо друго?
— Искаха да знаят дали Себастиано ми е говорил за нещо, открито напоследък в църквата.
— Споменаха ли въобще свитъка? Обясниха ли какво е това?
— Не. Попитах ги защо ватиканската служба за сигурност е излязла така далеч от границите си. Казаха ми, че това не било моя грижа. После продължиха с въпросите. И всеки път им казвах, че съжалявам, но не знам какво търсят.
— И те ти повярваха?
— Нямам представа. Но накрая си тръгнаха.
— И това ли беше всичко? Нищо друго ли не се случи до историята в подземието?
— Нищо друго ли? — допита изненадано Чезаре. — Е, нищо, ако не смяташ смъртта на Себастиано за нещо дребно.
Пиърс се обърна към него.
— Знаеш, че нямам предвид това. — Почака, после попита: — И това е всичко, което казаха, така ли?
— Да. — Чезаре закима, после спря. — Не, имаше и още нещо… Когато си тръгваха, единият… единият каза: „Ние знаем за Съвършената светлина“. И допълни: „Не бъдете толкова глупав да си мислите, че можете да я скриете от нас“. — Той погледна Пиърс. — Стори ми се доста странно. Разбира се, нямах представа какво има предвид. Мислех си, че е във връзка със Свети Дух или…
— „Съвършената светлина“? — повтори Пиърс с внезапно напрегнат тон. — Сигурен ли си, че каза точно това?
— Мисля, че да — отвърна Чезаре, забелязал промяната в гласа му. — Да, така беше. Както казах, думите бяха странни… — Предполагам, че го каза като някакъв вид заплаха. Очакваше да го разбера. Очевидно нещо ми се губи.
— Това не е било във връзка със Светия Дух. — Пиърс гледаше пред себе си. — Имал е предвид Съвършената светлина.
— Да де… — повтори италианецът малко озадачено. — Нали точно това казах.
— Съвършената светлина, Истинското възнесение — каза Пиърс. — Може би не е толкова абсурдно.
— Какво да не е толкова абсурдно?
— Съвършена светлина, Истинското възнесение — това е молитва, Данте. Молитва на манихеите. Предполага се, че е съставена от слова на Иисус.
— Молитва ли?
— Предавана е само устно — обясни Пиърс. — Никога не е имало писмен текст. Или поне така казва свети Августин. — Той се обърна към монаха. — Абсолютно сигурен ли си, че онзи мъж е казал точно тези думи?
— Да! — Чезаре внезапно се оживи. — И може би свитъкът е именно това… Съвършената светлина?
— Нямам представа — поклати глава Пиърс.
— Искаш да кажеш, че една молитва е била причина тези мъже да ми ровят из жилището, така ли? — Чезаре внезапно кипна. — Причината да ме преследват в „Сан Клементе“ и в старата църква? И Себастиано е убит заради една молитва, така ли? — Последната мисъл го ядоса още повече. — Не вярвам в това, Иън. Това е абсурд! Една молитва не може да обясни това, което се случи.
— Разбирам, но нямам друг отговор, който да те задоволи. Искаше връзка с манихейството. Е, това е. Колкото и да е странно. — Пиърс скочи на крака. — Сигурен ли си, че същите трима бяха и в тунелите?
— Да. Кой друг би могъл да е?
Внезапно му хрумна един въпрос и той се обърна към монаха.
— Откъде си сигурен, щом не са те заловили?
Чезаре го погледна, внезапно притеснен от въпроса.
— Откъде знам ли? — Пиърс усети в гласа му отбранителни нотки. — Има много начини да бъдеш забелязан или не в онези проходи, Иън. Не беше толкова трудно да се оставя да ме открият, а също така бе лесно и да им изчезна.
Сигурен съм, че по времето, когато са отивали към старата църква, вече съм поемал насам. Това има ли някакво значение?
— Е, щом си им се измъкнал, защо те е страх, че може да те следят?
— Не те разбирам! — възкликна Чезаре малко гневно.
Гледаха се известно време. Накрая Пиърс поклати глава и отново седна.
— Не знам… наистина не знам.
— Виж, поставих те в неудобно положение, разбирам — почна Чезаре. — Естествено е да си подозрителен. Дори може би така е по-добре.