Трошача
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Трошача #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трошача». Краткое содержание книги:
Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.
Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.
Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.
Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.
Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.
И докато тропотът на копита бавно заглъхва, усещаш, че нещо тревожно се носи във въздуха, но какво, не можеш да разбереш.
Мини на 76.
141
Предсказанията на гадателката ти се струват чудовищни. Как може един ум да роди толкова много жестокост? Това трябва да е някоя зла вещица въпреки красивото й лице.
Торк вече е сложил десницата си на меча. Сега само един поглед му стига.
Оставяш го да съсече Веста. Торк се опитва да извади меча си от ножницата и застива. Музиканти, танцьори — всички замръзват на местата си. Ти също. Само мисълта ти тече ясно както никога до сега. Времето е спряло своя ход.
Единственият изход от това положение е да се върнеш един миг назад. Иначе ще останеш консервиран във времето.
Отиваш отново на 101.
142
Наближавате завоя на реката. Тук двата бряга са обрасли с високи дървета и гъсти храсти. Мястото ти е добре познато, то е надарено от природата с приятен климат и хубава земя. И уж всичко е добре, уж всичко е спокойно, а нещо те чопли отвътре. Скоро разбираш защо. От едно дърво се подава голяма змия и препречва пътя на лодката.
— Добре дошли, драги пътници! — просъсква змията. — Радвам се да ви видя живи и здрави!
— Какво искаш? — питаш я сърдито.
— По сто жълтици на човек — кикоти се змията.
— Сто жълтици?
— Не сто жълтици, а по сто жълтици.
— Нали беше по една жълтица?
— Всяко нещо си има цена. Влизането в Западните плодородни полета струва по една жълтица на калпак, а излизането — по сто жълтици.
Ако имаш меч за гигантски змии, мини на 24.
Ако ли не, отиваш на 247.
143
Заповядваш на барабанчика да бие барабана.
— На оръжие! — провикваш се ти.
— На оръжие! — повтаря думите ти могъщият глас на Торк.
Странно, този тъй муден и тромав великан вече е пред града. Раменете и цялата му тъпа глава стърчат над бойниците на стената. На едното си ухо има каменна обеца. Сега вече си сигурен, че това е Трошача.
Каменният великан присвива палеца и показалеца си пред лицето на един онемял войн. Показалецът на Трошача се мята като огромен снаряд и шлема на войника отлита със свистене от главата му. Великанът хваща войника в юмрука си и го вдига пред очите си. Оглежда го с тъпо любопитство. Веждите му се мърдат, сякаш Трошача се мъчи да си спомни какво е това животинче, което шава неспокойно в шепата му.
Какво ще направиш?
Ще помислиш — мини на 210.
Ще се втурнеш да защитиш княгинята — попадаш на 65.
Ще се хвърлиш срещу Трошача — отиваш на 112.
144
— Благодаря ти! Ще взема подаръка на връщане — казваш на великана и цялата група продължава пътя си през пустинята. По-късно зачервените ти очи забелязват нещо.
— Какво е това, Торк?
Старият воин дълго се взира. И неговите очи са възпалени като твоите.
— Виждам един кол и някаква табелка.
— Да вървим! Сигурно е нещо важно!
На табелката пише:
КЪМ ЗАМЪКА НА ГЛАВНИЯ ВЕЛИКАН!
— Трябва да го видим кой е и какво представлява — казва Зияд.
— Само дано не е много лют, че ще опита острието на моя меч — ръмжи Торк.
Мини на 12.
145
Още няколко минути — и вие сте на върха. Най-високата точка е една наклонена скала. На нея пише нещо. Приближавате бавно. Лунната светлина стига да прочетеш надписа:
„Каквото ще стане, да стане!“
Обръщаш глава към Торк.
— Е, поне научихме нещо.
Старият воин клати глава. Виждаш, че нещо го тревожи.
Ще го попиташ ли какво е то? Да — мини на 241.
Не — отиваш на 72.
146
С огромни скокове изкачваш стълбите. Никога досега това разстояние не ти се е случвало толкова голямо! През цялото време чуваш ударите на Трошача. Някъде съвсем наблизо рухват стени. Дано само стаята на княгинята да е здрава!
Остър писък раздира настъпилата тишина. От покоите на княгинята изтичва нейната компаньонка и се хвърля да бяга.
— Къде е княгинята?
Разхълцаната компаньонка не може да каже нито дума. Отваряш позлатената врата и се втурваш в покоите на княгинята. Тя седи на своето ложе. Лицето й е бяло като платно.