Трошача
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Трошача #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трошача». Краткое содержание книги:
Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.
Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.
Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.
Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.
Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.
134
Стигате до една поляна. По дърветата са накацали къщите на горските ловци, направени от пръти и груби дъски. Между къщите са опънати въжета. По тях ловци, жени и деца минават свободно, без да стъпват на земята.
Един от ловците изсвирва с два пръста. От най-голямата къща се показва белобрад човек и дава знак. Ловецът ви казва да се качите при вожда Берил.
Влизате в единствената кръгла стая, разположена около голям клон. Вътре седят едър човек с прошарена коса и младо момиче с дълга коса, сплетена на тила.
— Аз съм вожда Берил, а това е дъщеря ми Ида.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 4 — отиваш на 158.
От 5 до 8 — мини на 215.
От 9 до 12 — попадаш на 92.
135
Мечът ти среща стомана. Тоя призрак не е съвсем безплътен, щом се защитава с оръжие!
Призракът отвръща на атаката. Неговият меч профучава във въздуха с такава сила, че с мъка отбиваш нападението. Докато си разменяте още няколко удара, успяваш да разгледаш противника си. Той е облечен в нещо като мантия от която стърчат само две ръце. Главата и краката му не се виждат.
С крайчеца на окото поглеждаш към Торк. Лицето му, огрято от лунна светлина, изглежда бледо и тревожно.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 108.
От 7 до 12 — прехвърли се на 52.
136
Няколко секунди оставаш като вцепенен. Умът ти не може да го побере. Какво прави тази канара?
Даваш знак и всички слизате от конете. Дълго се взирате във великана. Той стои невъзмутимо и не ви обръща внимание. Погледът му, както преди, е отправен към града. Струва ти се, че крепостта го привлича не по-малко, отколкото той — тебе. Имаш чувството, че сте оковани в невидимата, но много яка верига на съдбата.
— Ще ми се да го нямаше тоя великан — мърмори Торк.
— И на мен — кимваш ти.
Двамата мълчите.
— Ако не се махне сам, ще трябва да го махнем ние — нарушаваш мълчанието ти.
— Сам няма да се махне.
Точно така, сам няма да се махне. Ти си напълно съгласен.
Мини на 213.
137
Първото, което искаш да направиш, е да не ядеш храната на ловците даром; княжеското достойнство не ти позволява това. За няколко дни усъвършенстваш ловното си майсторство. С копие, с лък, с капан или мрежа, ти вече си незаменим ловец в племето. Дивечът и рибата, които носиш в стана на горските ловци, стигат за двайсетина души.
Ако очакваш среща с Берил, мини на 90.
Ако искаш да видиш хубавата Ида, прехвърли се на 6.
Ако предпочиташ да видиш старшия ловец, попадаш на 203.
138
Подаваш глава и поглеждаш към мястото, където лежеше великанът. Той вече се е изправил и се прозява:
Ах, каква скука! Каква скука!
Така говори лицето му. Но изведнъж погледът на великана се променя. Пред него е цял един недокоснат град. Почти недокоснат. С юмруци и ритници Трошача започва да руши къщите, които се изпречват на пътя му. Скоро той изчезва от погледа, но трясъкът от неговите разрушителни забавления продължава да ечи в ушите ти.
Връщаш се при Торк. Лицето му е бледо, очите са затворени, от отсечената му ръка тече кръв. Ако не я спреш, Торк ще умре. Откъсваш парче от ризата си и превързваш раната. Старият воин все още е в безсъзнание. Поверяваш Торк на двама войници, качваш се на кон и препускаш към двореца с мисълта да спасиш княгинята.
Ето те пред палата. Трошача вече е съборил арката над голямата порта и се насочва към фасадата на двореца. Няма време, трябва да стигнеш до покоите на княгинята, но как?
През входа отляво — мини на 15.
През централния вход — отиваш на 161.
През входа отдясно — прехвърли се на 146.
139
Тук пътят е прав и много широк. Луната свети толкова силно, че виждаш всеки камък, всеки храст, затова пускаш коня в галоп. Старият воин препуска на няколко крачки след теб.
Нещо прошумолява на склона над главата ти. Няколко камъка падат надолу, после нещо огромно и тъмно се търкулва със страшна сила към теб. В бързината не успяваш да разбереш какво е то. Дръпваш поводите и изправяш жребеца си на крака. На две крачки от теб пада голям дънер.
— Е, Торк, имал съм късмета да поживея още — казваш на спътника си.
Двамата прескачате дънера, слизате от конете и тръгвате към входа на пещерата.
Мини на 244.
140
— Върви да видиш каква е тази фигура — казваш на Торк. — И не се бави много!
Старият воин кимва с глава и слиза тичешком по каменните стълби. Чуваш как мощният му глас заповяда на двама от стражите да тръгнат с него. Тропотът на конски копита отеква над смълчания град. Мостът над крепостния ров се спуска бързо. Конниците минават в галоп по него и след малко техните тъмни силуети се насочват към езерото, където стърчи фигура от камък — нито човек, нито дявол. Мостът отново се вдига, нощем тази твоя заповед се спазва безпрекословно.