Подареният ден (Амстердамска загадка)
- Автор: ван Хюлик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Васева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подареният ден (Амстердамска загадка)». Краткое содержание книги:
Протягам още малко врат. Ахмад се е отпуснал в плетения стол. Пред него има ниска масичка за цигари в мавритански стил: меден поднос върху абаносова поставка. Мохтар вероятно седи от другата страна, но не го виждам. На стената виси цветен пейзаж в позлатена рамка. Доколкото мога да го различа, е изглед от амстердамското пристанище.
— Защо Фигел позволява на жената да спи с онзи окаян студент? — запитва Ахмад. В гласа му се долавя раздразнение. — Беден и опърпан. Носи по два чифта очила, не знае какво е гребен. А и английският му е отвратителен. Също като твоя, Мохтар.
— Жените се водят по плътта си — презрително отговаря Мохтар. При това вместо плът казва друга вулгарна дума.
Ахмад го поглежда с горчивина.
— Веднъж един стар мъдър човек ми каза — изрича той отмерено, — че е изброил в литературния ни език четирийсет и девет буквални и картинни думи за онова, което назова. А ти, Мохтар, май не знаеш друго, освен този модерен цинизъм, който хлапетиите дращят по стените.
— Говоря, както са ме учили — рязко отвръща Мохтар.
— Проститутките и доносниците, които са те отгледали.
Настава мъртва тишина. Очаквам да се разрази жестока разпра. Но когато Мохтар заговаря, гласът му звучи равнодушно:
— Налага се да преглътна обидите ти, Ахмад, защото шейхът те определи за мой шеф, също както и ти преглътна хокането от Фигел заради разправията с жената на улицата снощи — Ахмад не реагира на забележката и Мохтар продължава: — Чудя се защо му е на шейха да наема човек с еврейска жилка?
Ахмад изправя рамене.
— Фигел не е евреин — възразява той.
— Не казвам, че Фигел е евреин. Казах, че е от еврейско потекло. Знам го. Подушвам ги навред.
— Мохтар, ти си глупак. Фигел е бил издигнат член на нацистката партия. Нацистите подушваха евреите по-добре от теб и именно него са го накарали да работи върху великия план за унищожаването на евреите. Когато войната свърши, Фигел успял да избяга от Германия. Шейхът му уреди ливански паспорт и му помогна да се установи в Бейрут. Наш дълг е да помагаме, с каквото можем на победените нацисти, защото те искаха да ни помогнат на нас, египтяните, да се отърсим от игото на белите империалисти и техните блюдолизци, продажните паши. Шейхът нареди Фигел да дойде с нас, защото има много стари приятели из цяла Германия. Както сам се увери, той много ни помогна при покупките и продажбите и при прибирането на стоката. А и не бих си позволил да кажа нещо лошо за човек, избран от шейха за шеф, Мохтар. Шейхът е великодушен, както подобава на Божи избраник. Но не търпи да му се месят в делата. Най-малкото ти.
— Е, то се знае, Фигел е умен мъж — бързо изрича Мохтар. — И не е непрекъснато пиян, както повечето безверници. Но седне ли да пие, пие много и тогава не можеш му затвори устата. Това ме ядосва.
Ахмад изважда позлатената си табакера и запалва цигара.
— Фигел никога не се напива пред хора — тихо изрича той. — И никога не приказва по делови въпроси, дори да е пиян като талпа. Говори единствено за жена си, и то все една и съща история. Как навремето се залюбили някъде из Полша и…
— Къде е Полша? — пита Мохтар.
— Полша е държава на изток от Германия. Не ме прекъсвай. Били любовници, разказва Фигел, но се разделили. След войната пак я срещнал случайно, когато бягал от враговете на нацистите, и тя му помогнала да се скрие. Заминали за Египет и се оженили в Кайро. Настанил я в хубава голяма къща в Бейрут и оттогава за него няма друга жена, което ми се вижда много чудно. Напие ли се, винаги ми показва снимката й, носи я в портфейла си. А тя не само че е стара и грозна, ами и не му е родила дете.
— Ахмад, нещо си доста разговорлив тази вечер — отбелязва Мохтар.
Ахмад загасва цигарата си.
— Заради глупавото ти подмятане за Фигел — равнодушно изрича Ахмад. — Исках да ти покажа, че грешиш, за да нямаме разногласия помежду си.
Ахмад се отпуска назад в стола с непроницаемо изражение. Очите му придобиват безучастния поглед на ориенталците, когато решат да се отдадат на вътрешната си инерция, напълно изключвайки съзнанието.
— Писано е в Книгата на книгите, в Единствената книга, че Бог на ничия душа не налага бреме по-тежко, отколкото тя може да понесе. Но ясно е, че това ни най-малко не ни освобождава от дълга постоянно да се стараем. А имам известни съмнения, доколко изпълних моя дълг през последните три седмици. Трябваше да се допитам до шейха за моя въпрос, преди да напуснем Кайро.