Слуга на Империята

— Удобствата и липсата им са нещо, което нямаш право да обсъждаш — заяви Мара язвително. — Между другото, кръвта ти цапа възглавница, която струва много повече от теб на пазара, тъй че внимавай как говориш за решенията ми.

Кевин повдигна учудено вежди и като че ли беше готов да възрази, но в този момент някой отвън драсна с пръсти по платното на паравана.

Цуранин никога не би се опитал да привлече вниманието й по друг начин, освен с вежливо почукване, така че Мара за миг се стресна. В същия миг параванът се хлъзна на смазания си жлеб и плешивият роб, който бе разиграл краденето на дрехи на робското тържище, навря главата си вътре.

— Кевин? — каза невъзмутимо, без изобщо да се притеснява, че се натрапва на знатна особа. — Добре ли си, момче?

Мара зяпна изумена. Червенокосият се ухили на плешивия, а той на свой ред кимна с усмивка на Мара, измъкна си главата и затвори паравана.

Мара седеше, загубила дар слово. Никога не беше чувала за роб, дръзнал да се натрапи в покоите на Управляващ господар, без да бъде повикан, да води личен разговор с друг роб и след това да се оттегли без разрешение, при това да се усмихва на законната си господарка, все едно й е равен. Едва успя да се сдържи да не заповяда веднага да го накажат. Вече беше напълно убедена, че трябва да разбере повече за тези варвари.

Прати да намерят друг надзирател, който да поеме варварите и да ги накара да подрязват акасите, след това отново насочи вниманието си към Кевин.

— Кажи ми как се отнасят слугите към господарките си в земите, където си роден?

Варваринът й отвърна с предизвикателна усмивка. Очите му дръзко обходиха тялото й, покрито само с почти прозрачния халат.

— Преди всичко — почна той, — всяка дама, облечена като теб пред слугите си, все едно си проси да я… — Помъчи се да намери дума, след което каза: — На моя език изразът е неучтив. Не знам как вие го чувствате тук, но след като ми показваш всичко, което имаш, без да те е срам, очевидно тези неща не те притесняват.

— За какво говориш? — сопна се Мара на ръба на търпението си.

— Ами… — Той се докосна по мръсната препаска и вирна средния си пръст. — Това, което правят мъжът и жената, за да си направят деца.

Мара се вцепени. Може и да й беше трудно да мисли за този варварин като за роб, но той очевидно не изпитваше никакво затруднение да мисли за нея като за жена. Тихо и с тон, който можеше да се нарече само опасен, му каза:

— Да намекнеш за такова нещо, дори заобиколно, означава бавна и болезнена смърт, робе! Най-срамната екзекуция е обесване, но ако пожелаем, осъденият да страда, го обесваме за краката. Някои преживяват така до два дни. С купчина жарава точно под главата ти сигурно е крайно неприятен начин да умреш.