Слуга на Империята

— Кажи поне едно нещо, което червенокосият варварин е дръзнал да сметне за толкова важно, че да спори за него.

Елзеки помръдна неловко рамене.

— Ами… помоли да приберем един от мъжете вътре.

— Защо?

— Каза, че нашето слънце било по-горещо от слънцето на техния свят и че мъжът бил получил топлинен удар.

— Какво още?

Елзеки сведе очи като момче, хванато да краде сладкиши от кухнята.

— Също така се оплака, че някои от робите имали нужда от повече вода, отколкото им даваме, заради жегата.

— И? — подкани го Мара.

— Даде оправдания за мързела им. Каза, че те не знаели почти нищо за растенията дори на техния свят, та какво остава за нашия, така че да ги наказваме затова, че работят бавно, било глупаво.

— За мен думите му са съвсем разумни, господарке — обади се Джикан.

— Изглежда, действах твърде припряно — каза Мара и въздъхна. — Елзеки, иди спри боя. Кажи на стражите да почистят червенокосия роб и да го доведат в кабинета ми.

След като надзирателят се изниза раболепно навън. Мара погледна хадонрата.

— Джикан, изглежда, заповядах наказание не на когото трябва.

— Елзеки никога не е бил особено схватлив — съгласи се Джикан и мълчаливо се зачуди защо това признание сякаш натъжи господарката му.

— Ще се наложи да го махнем от поста — реши Мара. — Робите са твърде ценни, за да позволим да ги съсипват глупаци. — Погледна умолително хадонрата. — Ще оставя на теб да съобщиш новината на Елзеки, а след това разчитам да назначиш негов заместник.

— Както наредиш, господарке.

Джикан се поклони и излезе, а Мара погали Аяки по бузката и повика слугинята си да го премести на постелята му в детската стая. След като щеше да се разправя с червенокосия варварин, не искаше да се разсейва с други неща. Тази мисъл я накара да се усмихне, докато слугинята вдигаше сина й, който промърмори ядосано в съня си. Буден, Аяки беше същото бедствие като червенокосия. Мара поклати глава и зачака стражите да доведат наглия варварин, успял с едно махване на ръката да съсипе размишленията й.

Мидкемиецът беше с мокра коса и само по препаска. Искането на Мара да го почистят бе изтълкувано по най-простия възможен начин: стражите просто го бяха хвърлили в най-близкото корито за нийдра. Боят и последвалото накисване обаче не бяха смирили духа му. Насмешката в очите му се бе сменила с едва сдържан гняв.

Непокорството му притесни Мара. Люджан често прекрачваше границата на доброто държане със закачливото си бърборене, но никога мъж с по-низше социално положение не беше дръзвал да я гледа с такъв неприкрит укор. Изведнъж съжали, че не беше поискала да й донесат по-скромен домашен халат, но все пак реши да не вика слугинята, за да не придаде значимост на погледа на един варварски роб. Вместо да изпита смут пред другоземеца, му отвърна със също толкова обвиняващ поглед.