Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
Рени тръсна глава, за да прогони въображаемия образ, но той отказваше да изчезне.
— Какво е това? — удивено прошепна Рандолф.
Фермерът Динсмор се изтъпанчи пред него и посочи Ърни Калвърт:
— Този човек се беше свързал по мобилния с антитерористите, а онзи там — той махна към Рени с театрален жест, заимстван от съдебната зала, който изобщо не се понрави на Големия Джим — му взе телефона и затвори! Не биваше да затваря, Пит. Щото камионът и самолетът не се сблъскаха. Чък Томпсън летеше високо. Видях го. Покривах с найлони разсада в градината, не да не падне слана, и го видях.
— А аз — подхвана Рори, но този път брат му го шамароса и малкият заплака.
— Блъсна се в нещо — намеси се Олдън Динсмор. — В същото, в което се удари и камионът. Там си е, всеки може да го пипне. Оня младок, готвачът, рече, че сигурно е някаква зона, забранена за полети, и май беше прав. Обаче господин Рени — фермерът отново посочи Големия Джим, все едно беше гениалният Пери Мейсън, а не човек, който си изкарва хляба с доене на крави — отказа да разговаря. Просто затвори.
Рени не си направи труда да го опровергае, а заяви на Рандолф:
— Губиш си времето. — Пристъпи до него и прошепна: — Началникът пътува насам. Съветвам те да овладееш положението преди пристигането му. — Изгледа на кръв фермера и добави: — После ще разпиташ свидетелите.
Оказа се обаче, че Олдън Динсмор има последната дума:
— Онзи Барбара беше прав. А господин Рени сбърка.
Големия Джим мислено се закани на устатника. Рано или късно фермерите идваха при общинските съветници за една или друга услуга — молба за издигане на пристройка в нарушения на закона за териториалното устройство или нещо друго — и когато господин Динсмор дойдеше с шапка в ръка, молбата му нямаше да бъде удовлетворена, ако зависеше от съветник Рени. А обикновено той колеше и бесеше в общината.
— Отцепи местопроизшествието! — нареди на Рандолф.
— Джаки, накарай ги да се отдръпнат — заповяда Питър и посочи към зяпачите до лесовоза. — Отцепи периметъра.
— Сър, според мен тези хора всъщност са в Мотън…
— Не ме интересува. Да се отдръпнат! — Рандолф се обърна и видя, че Дюк Пъркинс слиза от зелената кола, полагаща се на началника на полицията и която Рандолф мечтаеше да види на своята алея. И с помощта на Големия Джим Рени мечтата му щеше да се сбъдне. Най-много след три години. — Полицаите от Касъл Рок ще са ти благодарни.
— Ами… — Тя посочи дима, подобен на петно, което продължаваше да се разраства. Гледани през него, дърветата, обагрени с есенни краски, изглеждаха тъмносиви, а небето — жълтеникаво-синьо.
— Не го доближавай — каза Рандолф и тръгна да помогне на Ханк Морисън да отцепи периметъра откъм страната на Честърс Мил. Първо обаче щеше да съобщи на Пърк малкото, което знаеше.
Джаки се приближи до хората край горящия камион. Групичката се беше превърнала в многолюдна тълпа, новодошлите бързаха да снимат с мобилните си телефони. Някои, преминавайки през храстите, неволно бяха изгасили малките пожари, което беше добре, но сега не се опитваха да предприемат нещо, а само зяпаха. Джаки размаха ръце, все едно гонеше кокошки, и заповтаря като мантра едно и също:
— Отдръпнете се, няма нищо за гледане, направете път на пожарните и полицията, отдръпнете се, напуснете района, вървете си у дома, отдръп…
Тя се удари в нещо. Рени не знаеше в какво, но видя резултата. Козирката на униформената ѝ фуражка първа влезе в досег с невидимото препятствие. Огъна се и фуражката се изтъркаля на земята. След секунда палавите цици на Джаки се сплескаха. После се сплеска и носът ѝ. Изригна струя кръв, плисна се върху нещо… и се стече като боя върху стена. Госпожица Уетингтън тупна на големия си задник, на лицето ѝ беше изписано изумление.
Проклетият фермер отново се обади:
— Видяхте ли? Какво ви казах?
Рандолф и Морисън не видяха какво се случи. Пъркинс — също; тримата се съвещаваха до зелената кола на началника. Рени се запита дали да отиде при Джаки, но веднага се отказа: първо, други хора вече ѝ се бяха притекли на помощ, второ, тя още беше прекалено близо до нещото, в което се беше ударила. Вместо към нея забърза към мъжете — сериозната му физиономия и изпъченият му корем бяха символ на деловитост и власт. Пътьом не пропусна да хвърли още един кръвнишки поглед към фермера Динсмор.
— Привет, началник — подхвърли, промъквайки се между Морисън и Рандолф.
— Джим. — Пъркинс му кимна. — Виждам, че не си губиш времето.
Май се подиграваше, но старата лисица Рени не се хвана на уловката.