Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
Барби и Гендрън ужасено се спогледаха.
Синьо-бялата машина летеше ниско. Насочваше се към стълба от дим, бележещ мястото на катастрофиралия лесовоз на шосе 119; кристалночистият въздух беше като увеличително стъкло и Дейл ясно виждаше числото 13 отстрани на хеликоптера. Както и логото на Си Би Ес. Машината беше на новинарски екип от Портланд. „Вероятно вече са били в района“ — помисли си той. Денят беше идеален за заснемане на кървав репортаж от катастрофата, който да бъде излъчен по новините в шест часа.
— О, не! — изпъшка Тюлена и засенчи с длан очите си. После извика: — Върнете се, тъпаци! Веднага обратно!
Барби също изкрещя:
— Не! Спрете! Махайте се!
Разбира се, хвърляше си думите на вятъра. Още по-безсмислено беше да ръкомаха, сякаш прогонваше досадна муха.
Елза втрещено изгледа Тюлена, после Дейл.
Хеликоптерът се сниши до върховете на дърветата и закръжи над тях.
— Май ще му се размине — прошепна Гендрън. — Пилотът сигурно е видял…
В този момент обаче машината зави на север — очевидно операторът искаше да заснеме от друг ъгъл пасището на Динсмор — и се блъсна в бариерата. Барби видя как единият ротор се откъсна. Хеликоптерът започна да пада и същевременно се отклони от курса си. После експлодира и нови горящи отломки обсипаха пътя и нивите отвъд бариерата.
От страната на Гендрън.
Отвъд преградата.
7.
Рени младши се промъкна в родния си дом като крадец. Или като призрак. Разбира се, в къщата нямаше никого; баща му сигурно беше в автокъщата си на шосе 119, която Франк, приятелят на Младши, понякога наричаше „Храма, в който не признават отстъпки в цената“, а през последните четири години Франсин Рени пребиваваше за постоянно в гробището „Плезант Ридж“. Градската сирена беше замлъкнала, воят на сирените на патрулните беше заглъхнал някъде на юг. В къщата цареше благословена тишина.
Младши изгълта две болкоуспокояващи хапчета, съблече се и застана под душа. След като се изкъпа, забеляза, че по ризата и панталона му има петна от кръв. Сега не му беше до това. Изрита дрехите си под леглото, спусна щорите и се зави през глава с одеялото както в детството си, когато се страхуваше от чудовища, спотаени в дрешника. Трепереше като лист, в главата му сякаш отекваха всички камбани в ада.
Тъкмо задрямваше, обаче сирената отново нададе вой и го стресна. Той отново затрепери, но поне камбаните в главата му не биеха толкова оглушително. Каза си, че ще поспи, после ще реши какво да прави. Самоубийството още му се струваше най-приемливата опция. Защото със сигурност щяха да го арестуват. Нямаше начин да се върне на местопрестъплението и да заличи следите от деянието си, преди Хенри или Ла донна да се приберат, след като приключат със задачите си за деня. Можеше да избяга — теоретично, но не и преди ужасното главоболие напълно да премине. Разбира се, първо трябваше да се облече. Не вървеше да започне живота си като беглец по гол задник…
Общо взето, май беше най-добре да се самоубие. Само дето тогава шибаният готвач щеше да победи. А като се замислеше, всички бели му се бяха струпали на главата по вина на онзи скапаняк.
По едно време сирената замлъкна. Младши се зави през глава и заспа. Събуди се чак в девет вечерта. Главата вече не го болеше.
И в къщата още нямаше никого.
Мазало
1.
Големия Джим Рени удари спирачките на своя хамър „НЗ Алфа“ (цвят: „черна перла“, аксесоари: каквито ти дойдат на ума) и със задоволство установи, че е изпреварил с три минути градските ченгета. Мотото му гласеше: „Смачкай конкуренцията.“
Ърни Калвърт още говореше по телефона, обаче леко вдигна ръка за поздрав. Косата му беше разчорлена и от вълнението изглеждаше като умопобъркан.
— Привет, Джим! Свързах се с тях!
— С кои? — машинално попита Рени, защото го слушаше с половин ухо. Взираше се във все още горящата клада, в която се беше превърнал лесовозът, и в останките от самолета. Истинско мазало, което щеше да донесе негативи за града, особено след като двете най-нови противопожарни коли се намираха в Касъл Рок. Той беше одобрил участието им в учението… но формулярът беше подписан от Анди Сандърс, понеже Анди беше председател на градския съвет. Чудесно! Рени твърдо вярваше в онова, което определяше като свой „защитен коефициент“, и постът му на обикновен градски съветник беше чудесен пример за ползата от въпросния коефициент: той притежаваше цялата власт (поне докато шеф му беше мухльото Сандърс), но много рядко му се налагаше да поеме вината при някоя издънка.