Непрогледност

Калвин се обърна и си тръгна така внезапно, както беше дошъл.

Лу подсвирна и седна.

— Серт човек — каза той.

Лори поклати глава — не можеше да повярва на ушите си. Обърна се към Рива, която не беше спирала да работи.

— Чу ли? — попита я Лори.

— И на мене ми се случи веднъж — каза Рива, без да вдига поглед. — Само че моят случай беше самоубийство.

Лори седна с въздишка на стола зад бюрото и погледна Лу.

— Не съм сигурна, че съм готова да пожертвам истината и етиката заради политиката.

— Не смятам, че доктор Уошингтън искаше от вас това — рече Лу.

Лори почувства, че се изчервява.

— Така ли? Извинявайте, но според мен искаше точно това.

— Нямам намерение да ви се бъркам — продължи лейтенантът, — но доколкото схванах, доктор Уошингтън иска да наблегнете на евентуалната естествена причина за смъртта, каквато и да е тя. Останалото е въпрос на тълкуване. Кой знае защо, е важно в случая. Едно е реалността, съвсем друго — светът, за който мечтаем.

— Май ви харесва да замазвате подробностите — каза Лори. — В патологията наш дълг е да търсим истината.

— И таз добра, истината! — възкликна лейтенантът. — Какво е истината? Почти във всичко в живота има сиви оттенъци, защо да ги няма и в смъртта. Моята работа е законността. Тя е идеал. Аз се стремя към него. Но ако си въобразявате, че политиката понякога не играе водеща роля в правораздаването, много се лъжете. Винаги има известно разминаване между правото и правосъдието. Слезте на земята.

— Добре, но никак не ми харесва — отвърна Лори. Всичко това й припомни, че когато преди половин час е идвала насам, си е мислела за компромиса.

— Не е задължително да ви харесва — каза Лу. — На малцина им харесва.

Лори разгърна папката на Дънкан Андрюс. Запрелиства материалите, докато стигна до заключението на следователя. Почете малко и вдигна поглед към Лу.

— Започвам да схващам — каза тя. — Покойникът е бил някакво дете чудо във финансите, едва на тридесет и пет години, а вече пръв заместник на председателя на инвестиционна банка. На всичкото отгоре тук има бележка, че баща му се е кандидатирал за сенатор.

— Каква по-голяма политика от това! — възкликна Лу.

Лори кимна. После продължи да чете заключението от следствието. Когато стигна до графата за лицето, идентифицирало починалия, се натъкна на името Сара Уедърби. В графата за връзката на свидетеля с починалия следователят бе написал „приятелка“.

Лори поклати глава. Това, че някой е открил любимия си, умрял от наркотици, извика неприятен спомен у нея. Мислите й светкавично я пренесоха седемнадесет години назад във времето, когато тя беше на петнадесет и току-що бе постъпила в училището „Лангли“. Още помнеше хубавия слънчев ден, сякаш е било вчера. Беше средата на есента, времето бе свежо и ясно и дърветата в Сентръл Парк пламтяха от цветове. Беше минала покрай „Метрополитън“ с неговите знамена, плющящи под напористия вятър. Бе завила по Осемдесет и четвърта улица и бе влязла в масивната жилищна сграда на родителите си откъм западната страна на Парк авеню.