Непрогледност

— Обзалагам се, че е имал поне един гърч — каза Лори. — Нека видим езика му.

Отвори устата на Дънкан. Езикът му беше разкъсан на няколко места.

— Точно както очаквах — рече Лори. — Да видим сега колко кокаин е поел господинът. — С малко фенерче и лекарски разширител тя огледа носната кухина на Дънкан. — Няма перфорации. Изглежда нормално. Май не е смъркал много.

Изправи се. Забеляза, че вниманието на Лу е насочено към една от съседните маси, където разрязваха горната част на череп. Погледите им се срещнаха.

— Добре ли сте? — попита Лори.

— Не бих казал — отговори лейтенантът. — Всъщност всеки ден ли правите това?

— Средно три-четири дни в седмицата — рече Лори. — Защо не поизлезете малко? Ще ви извикам, когато започнем с Де Паскуале.

— Не, ще се оправя. Да продължаваме. Какво следва по-нататък?

— Обикновено проверявам очите — обясни Лори.

Наблюдаваше Лу. Никак не й се искаше да припадне и да си удари главата в циментовия под. Вече се беше случвало с един посетител.

— Продължавайте — подкани я лейтенантът. — Нищо ми няма.

Лори сви рамене. После сложи палеца и показалеца си върху клепачите на Дънкан и ги отвори. Лу зяпна и се извърна. За момент Лори се почувства объркана. Очите ги нямаше! Сочните червени очни ябълки бяха запълнени с обагрени в розово тампони. С тях трупът изглеждаше ужасен.

— Да! — поде Лу. — Капитулирах. Помогнахте ми да се съвзема и после капитулирах. Трябва да ви го призная. — Той се обърна отново към Лори. Лицето му, поне онова от него, което се виждаше между маската и шапката, беше пребледняло като платно. — Сещам се, това беше нещо като посвещаване на новак, нали?

Лори се изсмя нервно.

— Извинявайте — каза тя. — Бях забравила, че очите са извадени. Честно. Това беше случаят, в който семейството настояваше да се зачете желанието на починалия да бъде донор на органи. Ако очите бъдат извадени до дванадесет часа, често пъти могат да бъдат използвани, в случай че няма някакви противопоказания. Понякога това може да стане и по-късно, стига трупът да е бил замразен.

— Нямам нищо против да се шегуват с мен — поде лейтенантът.

— Но това не беше шега — възрази Лори. — Съжалявам, наистина. Вчера ми се обаждаха за този случай. Ала покрай всичко останало, което стана, бях забравила. Помнех само, че покойният си е бил кокаина венозно. Я да видим дали ще открием следи от инжекциите.

Лори обърна дясната длан на Дънкан, за да разгледа ръката между китката и лакътя откъм вътрешната страна. Вини направи същото с лявата ръка.

— Ето — възкликна Лори и посочи мъничката следа от спринцовка над една от вените в лакътната област.

— Не знаех, че кокаинът може да бъде вкарван венозно — рече Лу.

— Може да бъде приеман, кажи-речи, по всички начини, които си представяте, а и по такива, за които изобщо не се сещате — обясни Лори. — Венозно се взема рядко, но все пак се взема.