Прокълната нощ

Той все още нямаше отговор.

Парис се втренчи в него.

– Ще го направиш ли?

Аерон погледна встрани. Запази мълчание, но дълбоко в себе си беше убеден, че нищо вече не можеше да спаси жените. Бяха поставени в умствения списък с убийствата на духа, независимо че бяха невинни, и накрая щяха да бъдат отметнати. Една по една.

– Какво можем да направим, за да помогнем? – попита Лушън, а погледът му беше остър.

Аерон заби юмрук в облегалката на дивана. Ако направеше това ужасно нещо, когато вече се люлееше на ръба на покварата, щеше да се срине. Щеше да изгуби самоличността си в духа напълно.

– Не знам. Имаме работа с нови богове, с нови последици и с нови обстоятелства. Не съм сигурен как ще реагирам, след като… – „Кажи го, просто го кажи!“ – …убия жените.

– Възможно ли е да променят решението си?

– Дори няма да опитвам – отвърна той обезсърчен. – Те отново използваха Мадокс като пример. Казаха, че ще бъдем прокълнати като него, ако се осмелим да възразим.

Парис скочи на крака и закрачи от едната стена на обширната стая до другата.

– Мразя това, мамка му! – измърмори той.

– Ние пък го обичаме – каза Торин сухо.

– Може би ще направиш услуга на жените – каза Рейес, а вниманието му остана приковано върху острието, докато дълбаеше кръст в центъра на дланта си. Червени капки потекоха по бедрото му.

Той беше причината всички мебели да са в тъмночервено.

– А може би след това ще ми бъде заповядано да отнема вашия живот – отвърна мрачно Аерон.

– Трябва да помисля. – Лушън прокара два пръста по грубо белязаната си брадичка. – Трябва да има нещо, което можем да направим.

– Вероятно Аерон може да заличи целия свят – каза Торин с типичния за него досадно кисел тон. – По този начин всички възможни бъдещи цели ще бъдат елиминирани и никога повече няма да се наложи да обсъждаме това отново.

Аерон оголи зъби.

– Не ме карай да те нараня, Болест!

Пронизващите зелени очи блеснаха със злобен хумор и Торин му се усмихна подигравателно.

– Да не те обидих? С радост ще те целуна и ще те накарам да се чувстваш по-добре.

Преди Аерон да успее да скочи, не че можеше да направи нещо на Торин, Лушън каза:

– Спрете! Не можем да бъдем разединени. Не знаем величината на това, пред което сме изправени. Сега, повече от всякога, трябва да сме единни. Нощта беше пълна със събития, а още не е свършила. Парис, Рейес, отидете в града и разберете дали други Ловци не се крият наоколо! Торин… не знам. Наблюдавай хълма или прави пари за нас!

– Ти какво ще правиш? – попита Парис.

– Ще обмисля възможностите ни – отвърна мрачно Лушън.