Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Съгласно напътствията в писмото никога не се бавеше на мястото, където оставяше пратката. Старият рибарски склад се намираше далеч от града, сгушен сред дърветата отстрани на пристанището, и след като се погрижи никой да не може да отвори чекмеджето, Библиотекарят се отправи към дърветата и по познатата пътека обратно към града.
И този месец бе изпълнил благородната си цел. Сърцето му се изпълни с гордост, задето е подпомогнал древен проект, пълните подробности за който никога нямаше да разбере.
ГЛАВА 23
21.46 ч. централно стандартно време - в полет над международното летище,, Сейнт Пол ” вМинеаполис
„Използвай този твой ум на историк, Емили"
Съветът, с който приключваше последното писмо на Холмстранд, запрати решително топката право в полето на Емили, от която се искаше да разплете загадъчните инструкции. Дори в смъртта, професорът си оставаше преподавател и изискваше отговорите да дойдат от усилията на студентите му, вместо неохотно да им подхвърля по някое късче незаслужено интелектуално богатство, на което нямат никакво право.
„Адски дразнещо е" - помисли си Емили. Колкото и да се възхищаваше на преподавателските инстинкти, в този случай нямаше да има нищо против да й поднесат наготово информацията, от която се нуждаеше. Въодушевлението й нарастваше и й беше трудно да се примири с липсата на конкретни подробности.
Полетът от Минеаполис до „Хийтроу" щеше да продължи приблизително седем часа и четирийсет минути, ако всичко минеше гладко. Почти осем часа затворена в собствената си глава в предвкусване на онова, което я очакваше, и това, което се бе случило, за да я доведе до -тук. Докато задкрилките се прибираха във фюзелажа и се закотвяха на място с бръмчене на мотори, Емили притисна писмата на Арно до гърдите си. Те бяха това, което превръщаше сегашното й пътуване в нещо уникално. Нещо изпълнено с въодушевлениг. Значението им бе невъобразимо. С въодушевлението обаче дойде и тревогата: в ръцете си държеше думите на мъртвец, жертва на убийство, от което не бяха изминали дори двайсет и четири часа. Страхът, който изпита по-рано през деня, започна да се завръща.
„Успокой се, професоре." От проверката на пропускателния пункт не бе спряла да се гълчи наум, но не беше в състояние да спре лудото биене на сърцето си Никога досега не се бе оказвала замесена в нещо толкова загадъчно, колкото сегашното си пътуване. Разгъна писмата и ги прочете поне за двайсети път. Съдържанието им се запечата в почти фотографската й памет и отново сгъна страниците. Съгледа как крайчетата им трепкат - ръцете й трепереха.
- ... ще се изкачим на височина от дванайсет хиляди метра... - нареждаше спокоен мъжки глас по високоговорителя. Емили, прекалено погълната от мислите си, не бе забелязала, че капитанът е започнал с информацията си - ... когато кабинният екипаж ще мине по пътеките със закуски и освежителни напитки.
„Чак тогава!" Емили бе готова да пийне нещо сега, за да успокои нервите си. Изключи останалата част от съобщението на капитана и отново се потопи в мислите си за странния начин, по който се бе развил днешният ден.
Арно твърдеше - трябваше да си напомни, че макар самолетът около нея да е съвсем истински, на този етап се налагаше да определи думите на професора единствено като твърдение, - че Александрийската библиотека не била загубена. С плашеща напрегнатост Емили осъзна, че професорът не й е дал почти никаква допълнителна информация. Всички понататъшни подробности - ако следващите улики на Арно се окажеха също толкова загадъчни, колкото тези в писмата му - зависеха от самата Емили.
Знаеше за Александрийската библиотека благодарение на страничната информация от миналите си проучвания. Малкото исторически данни, които можеха да бъдат удостоверени със сигурност, попадаха в обхвата на интереса й към гръко-египетската история и преди години се запозна с основните очертания на историята на библиотеката. Но дори за най-заинтригувания учен тези очертания бяха неясни и загадъчни. С почти всяка подробност границата между легенда и действителност се размиваше и нищо не можеше да се определи окончателно. Малко академици се занимаваха с темата, освен мимоходом, защото огромна част от нея почиваше на хипотези и предположения - области, в които учените навлизаха твърде колебливо. Историческите изследвания трябваше да се основават на факти, а сигурните факти за Александрийската библиотека бяха прекалено малко.