Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Шестимата старши членове на Съвета посрещнаха съобщението с мълчаливо кимване. Последва продължително мълчание. Ръцете на Секретаря бяха спокойно преплетени върху бюрото му. Накрая един от мъжете проговори:
- Изглежда, работата ни е завършена. Знаем как функционира структурата им. Това бяха единствените хора, които биха могли да имат достъп до данните. Мястото на изтичането е затворено.
Тонът му издаваше удовлетворение, но неговите твърдения за успех бяха белязани от очевидно впечатление за разочарование. Сега мисията можеше да продължи и да посрещнат краткосрочните си цели. Но при положение че и Пазителят, и Помощникът му бяха мъртви, по-дългосрочната мисия, мисията, започнала преди векове, беше недостижима. Бяха спечелили нещо, но бяха загубили повече - толкова, че не подлежеше на описание с думи.
- Да - отговори Секретарят, - мястото на изтичането е затворено. Мисията ни ще продължи. Но... - направи пауза, за да подчертае следващите си думи - ... изникна нещо ново.
Непредвидената забележка накара очите във всички прозорци да се вдигнат и Секретарят изпита лек прилив на усещане за мощ. Способността да държи колегите си в напрежение за новините невероятно пасваше на вродения му стремеж към доминиране. Беше му известно нещо, което те не знаеха. Щяха да узнаят само защото той е решил да им каже.
- Не разбирам - обади се един от членовете. - Щом и двамата са мъртви, значи задачата ни е постигната. На заплахата от разобличаване е сложен край, дори това да означава, че вратата ни към... други неща... е затворена.
Колебанието, преди да изрече „други неща", едва смекчаваше споменаването на това, за което всички на монитора знаеха, че отдавна е единственото нещо, единствената цел за съществуването на древната им институция.
Секретарят остави мъжа да се доизкаже, и продължи:
- Господа, възможно е все още да можем да постигнем най-голямата си цел.
Отново направи пауза, доволен от обърканото мълчание на колегите си. Никога не бе усещал по-силно собствения си авторитет.
- В последните си мигове Пазителят се е опитал да запази нещо в тайна от мен Нещо повече от възможността да разобличи участниците в сегашната ни драма. Послед ните му мигове са били последен жест на заблуда, последен опит да ни попречи да постигнем целта си.
Посегна към голямата книга с твърда корица, донесена от Приятеля - нищо неозначаващ боклук от масата за кафе, ненадейно превърнал се в нещо твърде ценно: прилично копие на „Илюстрована история на Оксфордския университет" на „Прес".
Всички страници на въпросния екземпляр си бяха на мястото.
- Господа, в смъртта дори най-достойните ни противници допускат грешки. Последната измама на Пазителя не успя - обяви той и впери напрегнат поглед в дигиталните лица на Съвета.
- Тази страна не е достатъчна. Самата библиотека ще бъде наша. Състезанието, господа, все още не е свършило.
Затвори видеовръзката с едно натискане на клавиш и се обърна към мъжа в сив костюм, седнал в сенките от лявата му страна:
- Време е да тръгваш за Оксфорд.
ГЛАВА 21
Минесота - 15.00 ч. централно стандартно време
- Не мога да изразя колко съм ти благодарна - каза Емили и погледна към мястото на шофьора в просторната мазда.
Преди няколко часа срамежливо отиде при Айлийн Мерин в кабинета й да я попита дали няма да може да я закара до летището. Първоначалното й намерение беше да шофира сама и да остави колата си на летището, докато се върне след краткото си посещение при Майкъл в Чикаго, но сегашната промяна на плановете я принуди да промени намерението си. Нямаше представа колко ще трае пътуването й до Англия.
- Няма нищо - отвърна Айлийн. - Нямам други лекции за днес и честно казано, като се има предвид случилото се, радвам се, че мога да се махна за малко от колежа.
Усмихна се, но светлокафявите й очи, обкръжени от изящни бръчици, бяха изпълнени с чувство.
- Добре ли го познаваше? - попита Емили, защото знаеше, че Айлийн е приела новината за убийството на Холмстравд по-тежко от повечето им колеги.
- Не повече, отколкото може да се очаква - отговори Лйлийн. - Известна ми е неговата репутация от години, разбира се. Но започнах да го опознавам чак след като дойде тук. Той беше... - поколеба се и се помъчи да намери най-точната дума - ... вълнуващ мъж.
Замисли се, но когато погледна към Емили, на лицето й се изписа изражениг на нежност и загриженост.
- Знаеш ли, двамата с него не сте толкова различни.
Емили не можеше да си представи по-неправдоподобно сравнение.