Изчезналата Библиотека

Емили продължително обмисли молбата му. Не можеше да преодолее докрай резервите си. Хвърли поглед към Уекслър за напътствие. Преподавателят я погледна сериозно за първи път от началото на срещата им.

- Емили, той е един от най-добрите ми студенти. Никой друг няма да ти помогне толкова, колкото той.

След още миг колебание Емили най-накрая бръкна в джоба и извади купчината писма. Кайл ги пое енергично, зачете ги и се потопи в свой свят. Емили отново се обърна към Уекслър, който с интерес продължаваше да наблюдава сцената.

- Както ти казах по телефона, вчера убиха Холмстравд - или всъщност онзи ден, ако смятаме и времето на полета. През нощта във вторник.

- Горкият професор Холмстравд - рече Уекслър. - Добър човек. Преди няколко години рецензира една от книгите ми.

Рецензията представляваше щателен анализ и унищожителна критика на едно от проучванията на Уекслър и той остана възхитен от всяка дума. Във висшите академични среди убедителната критика е също толкова желана, колкото и възхвалите до небето.

- Значи знаеш за репутацията му.

- Това е човек, когото не можеш да не вземеш насериозно.

„Беше." Уекслър незабавно забеляза, че не е успял да се приспособи към промяната в обстоятелствата. Не беше лесно да минеш от сегашно в минало време, не и когато ставаше дума за човешки живот.

- Точно затова съм тук, а не у дома с годеника си да ям пуйка и да се шегувам, че старостта е накарала Арно да си играе игрички с мен - съгласи се Емили и намести колана, който я притискаше неудобно към кожената седалка.

- А, да, твоят добър сър Майкъл - спомни си Уекслър. - Как е нашият емигрант?

- Прекрасен както винаги. Праща ти поздрави Иска да ти кажа колко се отвращава от английското си минало след няколко години, прекарани на свещена земя, тоест в Щатите.

- Това момче никога не е знаело какво е добре за него - отсече Уекслър и кимна решително.

Емили се усмихна, но мисълта й бе прекалено погълната от Арно и нямаше настроение за приятелски закачки.

- В писмата си Холмстравд твърди, че знае къде се е намирала библиотеката - каза тя и кимна към плика в ръцете на Кайл, - както и някакво „Общество" и че са го убили заради тази информация.

- Госпожице Уес - премина Уекслър към познатия си преподавателски тон, - историците търсят библиотеката от векове...

- Знам - вдигна длан Емили, за да прекъсне лекцията. - Повярвай ми, наясно съм. Но неговото твърдение му струва живота. Склонна съм да приема, че си заслужава да му повярвам.

Пое си дълбоко въздух няколко пъти в опит да събере парченцата на пъзела, с които разполагаше до момента.

- Това, което ме обърква най-много, професоре, е начинът, по който умря. Не е обикновено убийство. Очевидно е извършено от професионалист. И Холмстравд е знаел какво го очаква. Изпратил е тези писма в деня преди да умре. Защо му е било на някого да убива стареца?

Убийството на Арно, което го бе подтикнало да остави писмата и уликите, които бе защитавал с цената на живота си, доведоха Емили до тук, а тя все още не можеше да намери в него никакъв смисъл.