Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Джейсън нямаше да допусне да опропастят тази цел.
ГЛАВА 25
Летище „Хийтроу", Лондон - 11.34 ч. по Гринуич
Секунди по-късно тътенът от приземяването на сто и петдесет тонния „Боинг 777" на пистата събуди Емили Уес от сън, в който бе потънала много късно. Според добре обучения глас, който идваше от кабината, беше 11.34 часът местно време, облачно и 13 градуса по Целзий.
Емили потърка очи, за да се разсъни, докато говорителката приключи с бодро:
- На всички американски пътници на борда пожелаваме приятно прекарване на Деня на благодарността във Великобритания.
ГЛАВА 26
Лондон -12.25 ч. по Гринуич
Професор Питър Уекслър бе избрал ягуара тип ес по специфични причини. Почитател на класическия британски дизайн въпреки злощастната история с купуването на „Ягуар" през 1989 година от „Форд" и по-скорошното повторно купуване от индийската фирма „Тата
Мотърс", той бе решил, че това е моделът, който идеално съответства на положението му: изчистен отвън, лъскав отвътре, с идеален баланс на лукс и практичност. Говореше за класа, но не и за изхвърляне. Кола, в която професорът се чувстваше еднакво удобно и когато шофираше, и когато имаше шофьор, а класическият й вид отговаряше на класическия облик на институцията, в която работеше собственикът й.
Цветът обаче - кафяв - бе дело на жена му. Никой университетски преподавател, дори от „Оксфорд", не се ползваше с достатъчно авторитет, за да отнеме последната дума на Елизабет Уекслър, която бе дала съгласие да купят кола, съответстваща на вкусовете на съпруга й, само при условие, че тя ще избере фасадата. Отвън колата светеше в металическо кафяво - оттенък на фино кадифе - а вътре кожените тапицерии се допълваха от полиран ясен.
Питър Уекслър седеше омаломощен в това, което сега наричаше „колата на жена ми", когато Емили се качи през задната врата от дясната му страна. С най- новия пътник, качен от паркинга на летището, седанът се напълни докрай: шофьорът зад кормилото, Уекслър от лявата му страна и Емили отзад, до млад мъж, когото не познаваше.
- Добре дошла отново в Англия, госпожице Уес - поздрави я театрално бившият й ръководител. Наистина се радваше да види студентката си отпреди не толкова много години. Емили Уес бе една от най-умните, с бърз ум и борчески дух. Възхищаваше се на решителността й също толкова, колкото и на интелекта й.
После посочи към човека, седнал до Емили, и продължи:
- Запознай се с Кайл Еймъри, един от новите ми студенти. Опитва се да те догони, бих
казал.
Младият мъж се усмихна и й протегна ръка.
- Приятно ми е да се запознаем.
Ръкостискането му беше твърдо и енергично. Гладко подстриган, млад, любезен, правеше добро първоначално впечатление. Идеалният специализант, бързо прецени Емили
- И той е от колониите - продължи професорът, без да обръща внимание на размяната на любезности зад гърба си, - но поне е от тези, които имат благоприличието да запазят короната на банкнотите си.
- Канадец - уточни Кайл. - От Ванкувър съм.
- Да, не е някой от вашите нелепи бунтовници - продължи да се шегува с американското си протеже Уекслър. Емили открай време му влизаше в тона, когато проявяваше склонността си да изтъква културното превъзходство на британците, поради което Уекслър винаги преувеличаваше, когато тя е наоколо. - Ето, например канадците - наясно са кое е добро за тях!
- Казваш го за всяка нация, която има банкноти с образа на кралицата и смята конете за последен писък на модата в придвижването на полицията - върна му го Емили.
- Точно така, точно така. Конна стража, полицаи на коне - достойни древни традиции, скъпа моя госпожо. Не идиотщините, с които се захващате вие и гнусните ви племена. Забележи, че канадците в момента не ги правят на пух и прах в днешните новини - махна той приблизително към радиото на колата, от което все още се чуваха обедните новини на Би Би Си - заради скандалното поведение на техния президент по въпроса с Близкия изток.
Кайл прехапа устни, защото реши, че дори да изтъкне факта, че Канада има министър-председател, а не президент, това едва ли ще е от значение за решения да се заяжда професор.
- Вие и вашите канадски приятели сте добре дошли по всяко време - отговори Емили. -Нашите бунтовни колонии с удоволствие ще ви вкарат в двайсет и първи век. Или да започнем с двайсети, или с деветнайсети? Така и не запомних в кой век сте останали.
Сега и двамата се усмихваха широко.
Кайл ги наблюдаваше. Чувстваше се като тийнейджър, станал свидетел на добронамереното заяждане между по-стари приятели, но някак си превърнал се в прицел на всичките им шеги.