Моят път към теб
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-221-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Моят път към теб». Краткое содержание книги:
Аманда и Досън се влюбват безумно в гимназията. Макар да принадлежат към различни социални прослойки, техните чувства са неподвластни на неписаните правила в малкото южно градче. Непредвидими обстоятелства разделят влюбените и ги запращат по противоположни житейски пътеки.
След години Аманда и Досън се срещат отново…
И двамата не са забравили страстната първа любов, която ги е белязала завинаги. Изправени пред болезнени спомени, те трябва да открият дали любовта може да пренапише миналото и да заличи настоящето.
Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи.
Никълъс Спаркс е автор на „Нощи в Роданте“, „С дъх на канела“, „Последна песен“, „Един ден, един живот“, „Завой на пътя“, „Талисманът“ и „Пристан за двама“.
Досън завъртя леко чашата си, размишляваше върху думите й, докато наблюдаваше как течността вътре се успокоява.
— Докато карах насам, не можех да не се сетя за баща ми и за натрапливото му желание да ме държи под контрол. Не искам да кажа, че и той е като майка ти, но вероятно това е нейният начин да те предпази от неволна грешка.
— Нали не искаш да кажеш, че да посещавам Тък е било грешка?
— Не става дума за Тък, а за теб. Въпросът е какво си се надявала да намериш тук, а отговор можеш да дадеш единствено ти.
Аманда се стегна отбранително, но в следващия миг моделът на общуването им отпреди години изникна в съзнанието й. Единият подхвърляше реплика, която предизвикваше другия да възрази. Усети колко много са й липсвали техните спорове. И не заради желанието за надмощие, а защото те означаваха, че си имат доверие един на друг, а и в крайна сметка стигаха до съгласие. Винаги постигаха съгласие.
Вътрешен глас й нашепваше, че той нарочно я предизвиква, но тя се направи, че й е все едно. За своя изненада се наведе през масата и спонтанно попита:
— Какво ще правиш тази вечер?
— Нямам планове. Защо?
— Има няколко пържоли в хладилника, ако искаш да хапнем тук.
— А майка ти?
— Ще й звънна, за да й кажа, че съм тръгнала късно.
— Убедена ли си, че идеята е добра?
— Не — отвърна спокойно Аманда. — Но в този момент вече в нищо не съм убедена.
Нокътят на палеца му мина няколко пъти по стъклото на бурканчето, докато замислено я гледаше.
— Добре — кимна най-сетне Досън. — Нека бъдат пържоли. Дано не са се развалили.
— Доставени са в понеделник — уточни Аманда, спомняйки си думите на Тък. — Скарата е отвън, ако искаш, можеш да я запалиш.
5
Жарта беше готова и Досън влезе в кухнята, за да вземе месото, което Аманда вече беше осолила и намазала с мазнина. Завари я да оглежда съдържанието на шкафа, стиснала консерва фасул със свинско.
— Какво става? — попита той.
— Опитвам се да открия нещо за гарнитура, но не виждам друго, освен това тук — и тя протегна консервената кутия.
— Имаме ли избор? — попита той, докато миеше ръцете си.
— Освен фасула намирам булгур, бутилка сос за спагети, брашно за палачинки, половин кутия паста пене и „Чириос“. В хладилника има масло и подправки. И студен чай, естествено.
— „Чириос“ е вариант — рече той, докато изтръскваше последните капки от пръстите си.
— Аз съм за пастата — предложи Аманда и завъртя уж драматично очи. — А ти не трябваше ли да си вън с месото?
— Май си права.
Тя една потисна усмивката си. С крайчето на окото си видя как той вдига дъската с пържолите и излиза, а вратата тихо се хлопна зад него.
Небето бе станало като тъмносиньо кадифе и звездите една по една просветваха. Зад силуета на Досън ивицата на залива се виждаше като черна лента, а върховете на дърветата постепенно се посребриха от първите лъчи на луната.
Аманда напълни тенджера с вода и пусна малко сол в нея. Сетне включи газта. Извади от хладилника маслото и когато водата завря, пусна макаронените изделия в нея. Огледа се за цедка и доста време рови в шкафовете, докато най-накрая я откри в този до печката.
Щом пастата се свари, тя я изсипа в цедката, върна я отново в тенджерата, пусна отгоре още сол, черен пипер и чесън на прах. С бързи движения отвори консервата с фасул, стопли я и всичко беше готово, когато Досън влезе с опеченото месо.
— Мирише страхотно — въздъхна той.
— Заслугата е на маслото и чесъна. Как е месото?
— Едната част е средно, а другата — по-добре опечена. Не знаех как го предпочиташ, но винаги мога да го сложа на скарата за още няколко минути.