Домът на Червения убиец

– Какво гласи завещанието?

– Сър Ралф имаше имот близо до картузианския манастир в Сейнт Джайлс. Той и всички пари в банката в Корнхил остават за Филипа.

– А за теб?

– Ливадите и пасбищата в имението Холиуел край Оксфорд.

– Скъпи ли са?

– Да, сър Джон, но недостатъчно, за да убиеш за тях.

– Не съм казал това.

– Намекна го.

– Сър Ралф – бързо се намеси Ателстан – е бил богат човек.

– Натрупа богатство по време на пътуванията си – отсече сър Фулк. – И беше внимателен с парите.

Ателстан забеляза киселата усмивка на капелана. Помисли си, че сър Ралф сигурно е бил скъперник. Свещеникът погледна под око към Кранстън и едва не изстена на глас. Добрият коронер беше задрямал с провиснало шкембе и отворена уста. Боже, помоли се тихо Ателстан, моля те, нека поне не хърка.

– Защо живееш в тази мрачна крепост? – попита той рязко.

Сър Фулк сви рамене.

– Брат ми ми плащаше, за да работя като негов неофициален помощник.

Двамата с Ателстан се направиха, че не чуват сподавения смях на Колбрук. Сега Кранстън беше свел глава, оригваше се тихичко и облизваше устни. Мистрес Филипа сви устни и Ателстан изруга наум: не искаше разпитът да свърши с подигравателен смях.

– Сър Джерард, сър Брайън – той почти крещеше в опит да събуди Кранстън, – откога сте в Тауър?

– От две седмици – отвърна Фицормонд. – Идваме всяка година.

– Създадохме си тази традиция – добави Моубри, – откакто служихме със сър Ралф в Египет. Срещаме се, за да си говорим за старите времена.

– Значи сте били близки приятели със сър Ралф?

– В известен смисъл. Другари по оръжие, ветерани от отдавнашни войни. – Моубри поглади добре оформената си брада. – Но, честно казано, сър Ралф беше човек, който предизвикваше по-скоро страх и уважение, отколкото обич.

Ателстан взе пожълтялото парче пергамент и го протегна към тях.

– Знаете ли какво означава тази рисунка и какво символизира сусаменият сладкиш?

И двамата поклатиха глави отрицателно, но Ателстан беше сигурен, че лъжат. Приведе се към тях.

– Защо? – прошепна. – Защо сър Ралф толкова се е уплашил от това?

После бавно огледа останалите от групата.

– Чаша херес! – измърмори Кранстън.

– Кой го намери? – попита бързо Ателстан.

Сър Фулк посочи Растани, по чието мургаво лице се бяха изписали страх и тревога. Ателстан се наведе към него.

– Какво значи това, Растани?

Слугата го гледаше с празен поглед.

– Къде го намери?

Внезапно мъжът започна да прави странни движения с пръсти.

– Той чува, но не може да говори – напомни Филипа на свещеника.

Очарован, Ателстан наблюдаваше странните знаци, които момичето му преведе.

– Намерил го на масата в стаята на баща ми – заяви тя. – Преди четири дни. Рано сутринта на девети декември – пергамента и сусамения сладкиш.