Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Нима казах нещо, което те е накарало да се почувстваш застрашена? — сините му очи ме гледаха абсолютно невинно и преливаха от искрено разкаяние. — Съжалявам. Просто се опитах да продължа мисълта ти. Намира ли те се още „Истинска кръв“? Какви дрехи донесе Джейсън за мен? Брат ти е един много съобразителен мъж — не усетих стопроцентова искреност в последните му думи, но и не го упреквах. Джейсъновата съобразителност щеше да му коства трийсет и пет хиляди долара. Станах да донеса торбата с покупките от „Уолмарт“. Искрено се надявах Ерик да хареса новата си блуза с надпис „Технически колеж — Луизиана“ и евтините си джинси.
Малко след полунощ се оттеглих в спалнята си, а Ерик остана да гледа на видео първи сезон от „Бъфи — убийцата на вампири“ (шеговит подарък от Тара). Филмът му се стори забавен, най-вече това как челата на вампирите изпъкват, когато ожаднеят за кръв. От време на време чувах смеха му чак в стаята си. Но този звук не ме дразнеше, даже напротив — мисълта, че не съм съвсем сама в цялата къща, ми действаше успокояващо.
Прекарах доста време будна в леглото си, размишлявайки върху събитията от изминалия ден. Ерик се намираше в нещо като програма за защита на свидетели, а от мен се изискваше да осигуря безопасността на убежището му. Никой на този свят — с изключение на Джейсън, Пам и Чоу — нямаше представа къде всъщност се намираше главатарят на Окръг 5 точно в този момент.
А в този момент той тъкмо се пъхаше в постелята ми.
Нямах желание да отварям очи и да започвам да се разправям с него. Намирах се в онова приятно състояние между съня и будуването. Предишната нощ, когато отново се пъхна в леглото ми, Ерик бе толкова уплашен, че събуди у мен майчински инстинкт и желание да го държа за ръката, за да му вдъхна увереност. Но тази вечер това не ми се струваше чак толкова нормално.
— Студено ли ти е? — промърморих аз, щом го усетих да се примъква по-близо до мен.
— Аха — прошепна той.
Лежах по гръб и се чувствах толкова удобно, че нямах никакво желание да шавам. Ерик се обърна с лице към мен и прехвърли ръка през талията ми; после застина неподвижно и повече не помръдна. След кратко колебание аз също се отпуснах и престанах да се съпротивлявам на умората. Миг по-късно вече бях мъртва за света.
Когато отворих очи, вече бе сутрин и телефонът звънеше. Естествено, бях сам в леглото си, а през отворената врата виждах малката спалня от другата страна на коридора. Вратата на килера зееше отворена. Очевидно Ерик бе забравил да я затвори след себе си, когато се е прибирал в светлоустойчивата си бърлога.
Днес слънцето грееше по-ярко и навън беше по-топло — около пет градуса, с тенденция да достигнат до десет. Чувствах се в много по-добро настроение в сравнение с предишния ден по същото време. Вече знаех какво се случваше; или поне знаех в общи линии какво очакваше от мен и как щяха да протекат следващите няколко дни. Или поне така си мислех. Но когато вдигнах слушалката, веднага разбрах, че съм доста далеч от истината.
— Къде е брат ти? — кресна шефът на Джейсън, Шърли Хенеси. Мъж с такова име може да докара усмивка на лицето ти, но само до момента, в който застанеш очи в очи с него. Тогава разбираш, че най-добре ще е да запазиш усмивката си за себе си.
— Откъде де знам? — смело отвърнах аз. — Сигурно е останал да преспи у някоя приятелка.
Шърли, когото всички наричаха Баракудата, никога, ама никога не беше звънял тук, за да издирва Джейсън. Всъщност бих се изненадала, ако изобщо някога му се е налагало да звъни, където и да било. Поне в едно нещо Джейсън наистина си го биваше — пристигаше на работното място точно навреме и изглеждаше зает до приключването на работния си ден, макар че аз до ден-днешен не проумявах за какво точно му плащаха. Паркираше лъскавия си пикап на служебния паркинг, прехвърляше се в друг пикап с надпис „Община Ренард“ на вратата и обикаляше наоколо, за да дава разпореждания на пътно-ремонтните екипи. Понякога работата му изискваше да слиза от пикапа, да стърчи прав до група мъже и заедно с тях да гледа втренчено големи дупки на пътя или встрани от него.
Прямотата ми накара Баракудата да си глътне езика.
— Суки, не ти отива да приказваш такива неща! — възкликна той, потресен до дъното на душата си, че една неомъжена девойка е в състояние да говори за похожденията на брат си.