Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Охо, явно ти се носи славата — възкликна брат ми с искрено възхищение.
Ерик не успя да скрие задоволството си; ролята на Казанова явно му допадаше. В следващия миг той погледна към мен, но по един малко по-различен начин. Връхлетя ме усещане за ужасяваща неизбежност — както когато видиш колата си да тръгва по нанадолнище (макар да си убеден, че ръчната спирачка е дръпната) и си наясно, че колкото и да тичаш след нея, няма да успееш да я настигнеш. Тази кола просто ще се разбие.
— Някои от нас смятаха, че предложението си струва, но нашият господар се заинати и отказа — каза Чоу и хвърли на „господаря“ си не особено ласкав поглед. — Нашият господар не просто отказа, а реши да го направи по толкова обиден начин, че Халоу го прокле.
Ерик изглеждаше сконфузен.
— Как, за бога, ти хрумна да откажеш такава оферта? — попита Джейсън с искрено изумление.
— Не си спомням — отвърна Ерик и се притисна още по-плътно към крака ми. По-плътно нямаше накъде. Изглеждаше спокоен, но само привидно. Аз усещах колко е напрегнато тялото му. — Не знаех дори името си, докато тази жена — Суки — не ми го каза.
— А ти как се озова насред пътя?
— И това не знам.
— Той просто изчезна, изпари се от мястото си — намеси се Пам. — Седяхме в офиса с младата вещица и двамата с Чоу се мъчехме да убедим Ерик, че трябва да оттегли отказа си. И в следващия миг вече нямаше кого да убеждаваме.
— Звънят ли камбанки в главата ти, Ерик? — попитах аз и механично посегнах да погаля косата му, така както бих постъпила със свито в краката ми кученце.
Но свитият в краката ми вампир изглеждаше много объркан. Ерик говореше перфектен английски, но понякога срещаше трудности с идиомите.
— Това звучи ли ти познато? — попитах аз по-простичко. — Имаш ли някакви спомени?
— Родих се на този свят в онзи момент, когато тичах по пътя в студ и мрак — каза той. — Преди ти да ме прибереш в колата си, аз не съществувах.
Казано с тези думи, звучеше ужасно.
— Тук нещо не ми се връзва — казах. — Това не може да се случи просто ей така, изневиделица. Без предупреждение.
Пам не трепна, но Чоу видимо се напрегна.
— Вие двамата сте направили нещо, нали? Вие ли оплескахте нещата? Хайде казвайте!
Ерик обви глезените ми с две ръце и аз вече не можех да мръдна от мястото си. Положих усилие да не изпадам в паника. Той просто се страхуваше.
— Чоу… изгуби търпение с онази вещица — призна Пам след дълга пауза.
Затворих очи. Явно дори Джейсън разбра какво имаше предвид Пам, защото неговите очи щяха да изхвръкнат от орбитите си. Ерик отърка буза в бедрото ми. Честно казано, нямах представа защо го направи.
— И когато Чоу атакува, Ерик изчезна, така ли? — попитах.
Пам кимна.
— Значи тя е била камикадзе със заклинателна бомба, така ли?
— Нещо такова — призна Чоу. — Но аз не съм знаел, че подобни неща са възможни, следователно не мога да нося отговорност за случилото се — вампирът засвятка с поглед насреща ми и аз не посмях да се обадя.
Обърнах се към Джейсън и завъртях очи към тавана. Не беше моя работа да се занимавам с грешките на Чоу. Подозирах обаче, че ако някой докладваше цялата тази история на кралицата на Луизиана — сюзерен на Ерик, — тя нямаше да е много доволна от татуирания вампир.
Настъпи неловка тишина и Джейсън стана да сложи още дърва в камината.
— Вие сте ходили в „Мерлот“, нали? — обърна се брат ми към вампирите. — Барът, в който работи Суки?
Ерик сви рамене; не си спомняше.
— Аз съм ходила, Ерик не е — каза Пам и ме погледна в очакване на потвърждение. Аз кимнах след кратък размисъл.
— В такъв случай никой не би се сетил да свърже Суки и Ерик — нехайно отбеляза Джейсън, но всъщност изглеждаше много доволен от себе си, да не кажа самодоволен.
— Не — бавно каза Пам. — Може би не.
Със сигурност имаше нещо тревожно в цялата тази история, но все още не можех да разбера какво.
— Вашият клуб е сравнително далеч от Бон Темпс — продължи Джейсън. — Съмнявам се някой, освен Суки да е видял Ерик на пътя. Как обаче се е озовал точно на този път — виж, за това нямам и пукнато обяснение.
Второ брилянтно попадение от страна на брат ми. Тази вечер мозъкът му работеше на пълна мощност.
— Но много тукашни хора шофират до Шривпорт, за да отидат в този бар „Вамптазия“. Самият аз съм го посещавал — заяви той. Ново двайсет, помислих си аз и го изгледах с присвити очи. Той сви рамене и си смути, но само за миг. — Добре, какво ще се случи, когато някой се опита да вземе наградата? Какво ще стане, когато някой набере номера, посочен в листовката?