Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Стига, Суки, недей да ми се сърдиш сега. Аз просто ти казвам онова, което би ти казал всеки полицай — каза той.
Всеки полицай с олово в задника, помислих си аз. Но не го казах на глас. Нямах друг полицай на разположение, освен Бъд и предпочитах да не го дразня излишно.
Затова смотолевих някаква любезност и затворих. След като се отчетох пред Баракудата, реших, че най-разумно би било да тръгна за Шривпорт. Започнах да набирам номера на Арлийн, но се сетих, че децата й сигурно са около нея, защото ваканцията още не беше свършила. Прииска ми се да звънна на Сам, но се отказах, защото той щеше да се почувства длъжен да ми помогне, а аз нямах никаква представа каква точно помощ ми е нужна. Аз просто исках да споделя тревогите си с някого, макар да знаех, че е глупаво. Никой не можеше да ми помогне, освен мен самата. След като взех решение да бъда смела и независима, едва се удържах да не звънна на Алсид Ерво — заможен и трудолюбив мъж от Шривпорт. Баща му е собственик на геодезична компания, изпълняваща поръчки в три щата, и Алсид често снове между фирмените им офиси. Предишната нощ споменах за него на Ерик; именно Ерик беше изпратил Алсид с мен в Джаксън. Но между мен и мосю Ерво-младши се породиха симпатии от романтично естество, които и двамата загърбихме единодушно, така че не ми се струваше много редно да го занимавам с проблемите си, след като той така или иначе не би могъл да ми помогне.
Не ми се искаше да напускам къщата, от страх да не пропусна някое обаждане във връзка с Джейсън, но след като шерифът не го търсеше, едва ли някой щеше да се обади скоро.
Преди да изляза, приведох в ред килера в малката спалня, за да изглежда по обичайния си начин и да не буди подозрения. На Ерик щеше да му е трудно да се измъкне от нишата след залез-слънце, но не и невъзможно. Не можех да му оставя бележка, защото някой би могъл да нахлуе с взлом в къщата и да я прочете. Да му звъня след залез-слънце също нямаше смисъл, защото той нямаше да вдигне слушалката. От друга страна, той беше толкова дезориентиран о амнезията, че безпричинното ми отсъствие можеше да го изплаши още повече.
Внезапна ми хрумна идея. Взех едно листче от миналогодишния ми календар „Дума на деня“ (с думата „очарование“) и написах следното:
„Джейсън, ако случайно наминеш през вкъщи, обади ми се! Много съм разтревожена за теб. Никой не знае къде си. Аз ще се прибера следобед или най-късно довечера. Сега отивам у вас, а след това ще се отбия и до Шривпорт. После веднага се прибирам и ще чакам да ми се обадиш.