Мъртви за света

— Не мога да се оплача. Очевидно се страхуват от мен, щом се грижат толкова добре за пакета си.

— Ха! — не успях да измисля нищо по-умно. Не очаквах подобен отговор.

— По-рано сигурно са се страхували от мен. А може би лоялността им се дължи на моите добри дела и великодушни намерения?

Изкисках се в шепата си.

— Ясно, значи се заблуждавам.

— Не съм казала подобно нещо — отвърнах аз, колкото да избегна отговора на въпроса му. Не исках да разстройвам госта си. Освен това вече носех отговорност за него. — Не ти ли е студено?

— Не — каза той.

Само че на мен ми плащаха да се грижа за него, макар че той изобщо не се нуждаеше от моите грижи. Но сумата не просто си я биваше, а можеше свят да ти се завие от нея, затова взех старата ватирана покривка от дивана — съшита от зелени, сини и жълти кръпки — и я метнах върху краката му. После отново се срутих на килимчето до него.

— Това одеяло е ужасно грозно — каза Ерик.

— И Бил така смяташе — легнах по корем и неволно се усмихнах.

— Къде е този Бил?

— В Перу.

— Той ли ти каза, че отива там?

— Да.

— Това означава ли, че отношенията ти с него са достигнали своя залез?

Много симпатична формулировка, наистина.

— Разделихме се. А по всичко изглежда, че няма връщане назад — отвърнах аз с равен глас.

Той вече лежеше по корем до мен, подпрян на лакти, за да можем да си говорим. Намираше се една идея по-близо, отколкото ми се искаше, но реших да не се задълбочавам. Той се завъртя на една страна и преметна одеялото върху двама ни.

— Разкажи ми за него — неочаквано каза Ерик.

Преди гостите ми да си тръгнат, всички вампири изпиха по една халба „Истинска кръв“ и сега бузите му розовееха.

— Ти познаваш Бил — казах. — Той беше твой подчинен. Знам, че не помниш, но Бил е… много спокоен и уравновесен, понякога дори твърде грижовен, но има неща, които просто не могат да пробият коравата му глава. — Божичко, и през ум не ми е минавало, че някога бих могла да разисквам любовните си терзания не с кого да е, а точно с Ерик!

— Той обича ли те?

Въздъхнах и очите ми се насълзиха, както често се случваше, когато мислех за Бил. Суки Плачещата върба, приятно ми е да се запознаем.

— Ами… поне така казваше — унило измънках аз. — Но после се появи една вампирка, негова стара тръпка, и още щом му подсвирна, той мигом хукна подире й — подсвирнала му е с имейл, доколкото знаех. — Оказа се, че преди време е имал връзка с нея, а тя е неговата… хм, не съм запозната с терминологията, но тя е тази, която го е превърнала във вампир. Приобщила го е, както се изрази той. Та Бил отново се захвана с нея. Каза, че нямал друг избор. А после разбра — тук метнах многозначителен поглед към Ерик с високо вдигнати вежди и веднага приковах вниманието му, — че тя е искала да го приобщи към още по-тъмната страна.