Границата

Пое си дълбок и дълъг дъх във все още натъртените си дробове и когато издиша,

видя ясно в главата си как склонът на хълма помръдва като кожа на змия, и се

съсредоточи върху видението, и измина секунда, а после и друга, без да долавя нищо

друго, освен щракането на изпразващи се оръжия и писъците на сиваците, които

катереха стената, и ударите на брадвите, които сечаха деформираната плът... нищо...

съвсем нищо.

И точно когато Итън се канеше да отлепи длани от камъните и да се подготви да

срещне смъртта си навярно, усети стряскаща горещина внезапно да се надига от

дълбините на тялото му, тя изпържи плътта му отвътре. Може би, каза си, е като

вълна електричество, което прогори ушите му и запука в косата му - или пък нямаше

нищо общо, а беше просто усещане за твърда вяра, че ще успее, щом иска да спаси

себе си и другите, и също толкова бързо насред царящия хаос и вихрещо се насилие

усети как част от него - загадъчна част, която дори не проумяваше - набира чутовна

сила.

Усети я да се изсипва от тялото му като водовъртеж и да влива волята си в

пръстта.

Земята простена като пробуждащ се от дълга и мъчителна дрямка старец. След

това старецът се протегна и отърси и в този миг целият хълм се надигна.

Не беше плавно движение. Пукнатини препуснаха по пътното платно и в

прозорците на апартаментите зад Итън се трошаха стъкла. Жилищните блокчета в

„Пантър Ридж“ стенеха с цепещо се дърво и откачащи се от опорите си тераси. Но

стената отърси част от катерачите и обстреля с прахоляк и остри парченца

деформираните лица на онези отдолу. Мнозина от защитниците наминаха на колене

и някои дори рухнаха от мостчето. Итън също се озова коленичил, но се изправи

несигурно, без да отлепя длани от камъните. Имаше чувството, че е част от самата

земя, че направлява гърчовете й през заземяващата стихия на камъка, но въпреки

това сърцето му препускаше като лудо и той вече беше прехапал долната си устна до

кръв.

Една от наблюдателните кули рухна, а картечарят скочи от нея, за да се спаси.

Склонът на хълма се разлюля отново, още по-яростно и мнозина от сиваците

изгубиха хватката си върху стена. Падаха - чудовища, преплетени в чудовища.

Третата тръпка беше най-гневната.

От стените с експлозивен трясък се откъртиха огромни камъни. От прозорците на

апартаментите блъвнаха още стъкла. Целият „Пантър Ридж“ се разтресе с тътена на

разпадащи се древни планини. По склона зейнаха и се заусукваха пукнатини.

Сиваците се олюляваха и пропадаха в тях, а пукнатините се разширяваха до два-три

фута. Мнозина от нападателите останаха заклещени вътре, когато те се затвориха

отново, скалите стържеха в деформираната плът и смазваха заразени от

извънземните кости. Ноктести ръце посягаха от новите си гробове и мачкаха въздуха,