Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
- Добре! - Повтори Оливия, понеже думата й прозвуча хубаво и силно.
А след това обърна гръб на басейна и отиде да потърси собствените си бутилки, в
които да събере малко от течното чудо.
За погребенията на мъртъвците се погрижи отряд, в чийто състав влизаше и Дейв
Маккейн. Колкото и да си мислеше, че са свикнали с тази задача, не бяха. Дейв
работеше усърдно и равномерно и не говореше с никого от останалите, а когато
запълниха новите гробове, запали цигара и отиде до басейна да пуши на спокойствие
и да гледа как бълбука водата. Харесваше му издаваният oт нея звук, напомняше му
песента на поток, който препуска през смълчана гора. Бяха му останали шест цигари
и ползваше последната си запалка „Бик“. „И без това е гаден навик“ - помисли си. Вce
щеше да се наложи да ги откаже. Нисък тътен от буря отекна и облаците високо горе.
Или беше гръмотевица, или едната страна е отбелязала точка срещу другата.
В болницата Итън спеше в затъмнена стая в прегръдките на две капсули
4
залеплон . В съседното помещение Джон Дъглас и двете сестри се занимаваха с
ранените. Утрото полека-лека напредваше. С него - и ремонтът на срутилата се
наблюдателна кула, както и на източната стена, тук и там работниците се захващаха
да запълват с допълнителни камъни и хоросан увредените места и по другите стени.
Слънцето си оставаше бледа мазка в небосвода. Около обед заваля лек дъждец, но по
това време зеленият брезентов навес вече беше опънат на дървена рамка над
басейна, който продължи да се пълни от подземния извор.
В апартамента си Дейв Маккейн позяпа изсипалите се от пропукания таван над
леглото му тръби и безжизнените кабели и накрая пресече килнатия под до килера,
за да извади оттам спалния си чувал. Свали си обувките и бейзболната шапка,
разгъна чувала на сивия си диван и се напъха в него. Час след опита си да поспи
малко все още беше буден и размишляваше.
Беше въведен в тежкия живот на фермерите от родители с искрена вяра в Бога,
Дявола и гордостта от добре свършената работа. Години наред се бе трудил на
семейните царевични и соеви ниви. Когато горгоните се появиха точно след десет
нула нула заранта на трети април, той се обади на майка си и баща си във фермата
недалеч от Сидър Рапидс, Айова, да им каже, че те с Черил и момчетата ще дойдат
след няколко дни, че всичко ще се оправи и не настъпва краят на света и да, голяма
лудница е и е страшно донемайкъде, но военните ще се погрижат за тази работа.
След това CNN показа самолети, които избухваха в пламъци и падаха като сухи
листа, и ракети, които се взривяваха, след като са улучили защитаващото корабите на
пришълците силово поле, и президентът в Овалния кабинет обясняваше на всички
да запазят спокойствие, преди да се изпари заедно с останалите членове на
правителството. Навсякъде по света паникьосани тълпи търсеха водачите си и
откриваха, че вече ги няма. Полицейските сили и военните се разпуснаха, за да
защитават и скрият собствените си семейства и да намерят начин да оцеляват. След
това пристигнаха корабите на мъглявите и спряха да работят всички мобилни и
стационарни телефони, интернет, телевизиите, радиостанциите и електричеството.
Дейв, Черил и двамата им синове така и не стигнаха до Сидър Рапидс. Нито до
дома на родителите й южно от Колорадо Спрингс. Така и не узнаха какво се е
случило с тях или със сестрата на Черил в Сан Франциско. Всичко стана толкова
бързо, че беше като сън. Цареше нощ, те се приготвяха да напуснат къщата на
светлината на свещи и захранвани с батерии фенери и Дейв тъкмо изнесе чифт
куфари през външната врата и тръгна към караваната, паркирана от другата страна
на пикапа им. В следващата секунда безлики, облечени в черно войници с оръжия,
които растяха от телата им, не само нахлуха в къщата, но и се движеха през стените
като трепкащи призраци. Черил беше в задната стая с Майк и Стивън и Дейв им
кресна всички да излизат, в караваната незабавно, хвърли куфарите и тъкмо се
пресягаше за пушката си, опряна до отворената врата, когато синя светкавица облиза
прозорците. Помнеше добре оглушителния взрив и усещането първо да те ритнат в
гърба с тежък ботуш и после да падаш като в черна яма... на голямо разстояние...
падаш и падаш... все едно пропадаш от един свят в друг... и когато дойде на себе си,