Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
Местни като него.
Той бе неин клиент. Запознаха се преди година. Три пъти. Добре, четири пъти. В апартамента ѝ. Срещнаха се в хотела. Кой е номерът на стаята ви? Не съм отседнал тук. Отбих се за едно питие. Тръгнаха си с различни коли. Току-що бе настъпил падежът на застрахователната полица, която бе направил преди години, и сега му бяха изплатили сумата плюс солиден бонус. Парите трябваше да отидат в спестовната му сметка. За децата. А сега тя беше мъртва. Убита. Името му щеше да се появи в списъка на мъжете, с които се бе срещала. Едно по-детайлно разследване би завършило с катастрофа за него. Все някой щеше да си го спомни. Несъмнено щеше да последва уволнение. И развод. И позор.
Гризман отвори плика с доклада на съдебния медик. Прочете студените недвусмислени факти. Познаваше този врат. Дълъг, изящен, с много бледа кожа. Знаеше, че тя обича кускус.
Обърна последната страница и видя бележката с личното мнение на патоанатома. Дясна ръка, среден ръст, слаб, костелив, жилав, а не мускулест.
Бегач на дълги разстояния.
Гризман се усмихна. Самият той бе висок два метра и тежеше сто трийсет и шест килограма. Шест фута, шест инча и триста фунта по американския стандарт. Повечето от тях мазнини. Закусваше наденички с картофено пюре. Последния път, когато бе видял своя кост, бе на рентгенова снимка.
Нищо общо с бегач на дълги разстояния.
Помоли секретарката си да свика съвещание. Екипът му се събра. Неговите следователи.
— Време е да определим някои нови параметри — заяви Гризман. — Да предположим, че жертвата е отишла с колата си до хотела, но клиентът я е спрял, преди да стигне до фоайето. Случайна среща в подземния паркинг. Възможно е да става въпрос за редовен клиент. Възможно е да е човек, с когото не се е виждала отдавна. Което ни подсказва, че е достатъчно богат, за да може да си я позволи, но не е отседнал в хотела, защото тя щеше да предпочете стаята му. Следователно или е местен, или е отседнал в друг хотел. Въпросът е имал ли е кола? Вероятно, защото също е бил в паркинга. Но не е сигурно, защото през паркинга минава пряк път към съседната пряка. В този случай жертвата може сама да го е отвела у дома си. Тогава убиецът би трябвало да остави отпечатъци в колата ѝ. По дръжките на вратите или закопчалката на предпазния колан.
Хората му си водеха бележки.
Гризман продължи:
— Докладът на съдебната медицина е най-доброто, с което разполагаме към момента. Извършителят е среден на ръст със слабо телосложение. Това е научно доказано. Търсете човек, който да отговаря на това описание. Нищо друго. Забравете бившите ѝ клиенти, освен ако не са слаби със среден ръст. Останалите не ни интересуват. Само ще си загубим времето с тях, защото убиецът сигурно е моряк, който отдавна е отплавал в океана, но шефовете трябва да видят, че правим нещо. Концентрирайте се. Не губете време. Среден на ръст, слаб, отпечатъци в колата. Следвайте тези ориентири. Нищо друго. Не гонете вятъра. Пазете си силите за следващия случай.
Хората му напуснаха стаята, а Гризман издиша шумно и се облегна на стола си.
По това време американецът вече бе в Амстердам. Вземаше душ. Бе станал късно. Хотелът му се намираше почти в центъра. Беше малък и чист, а част от гостите бяха самолетни пилоти. Обичаше подобни места. Бе слязъл в ресторанта, за да пие кафе, и бе видял немските вестници в салона за закуска. Заглавията не споменаваха нито дума за случилото се в Хамбург. Полицията беше в задънена улица. А той беше в безопасност.
В този момент куриерът шофираше пикапа си. Бе изминал първите седем-осем километра от петстотинте, които трябваше да преодолее. После го очакваха четири полета и три тайни квартири. Задачата му бе трудна и в момента изпълняваше най-тежката част от нея. Пътят бе разнебитен. Отразяваше се зле и на пикапа, и на пътника в него. Беше уморително. На места просто нямаше път. На места приличаше на пресъхнало корито на река. Но такава бе цената на уединението.
Слънцето се затъркаля на запад по небосклона, озари с лъчите си първо бреговете на Делауер, после източното крайбрежие на Мериленд и накрая Вашингтон. Столицата изглеждаше великолепно, окъпана в лъчите на утринното слънце, сякаш бе създадена специално за този миг от деня. После утрото достигна Маклийн и камионът на фирмата за кетъринг спря пред сградата, натоварен с кафе и закуски. Всички бяха будни и го очакваха. Ландри, Вандербилт и Нили бяха настанени във втората от трите сгради в кампуса на „Образователни решения“. Ситуацията там бе същата, на мястото на бюрата се бяха появили легла. Двамата служители на Съвета за национална сигурност заеха третата сграда — единият винаги бе дежурен, другият спеше.