Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
В този момент американецът се намираше на по-малко от петстотин метра от тях и наемаше автомобил от малка фирма за коли под наем, чийто офис бе разположен на партера на успоредна уличка, заета от ниски жилищни блокове. Възнамеряваше да напусне града. Само за няколко дни. За няколко часа дори. Съзнаваше, че реакцията му е незряла. Детинска дори. Аз не мога да те видя, значи и ти не можеш да ме видиш. Не че бе разтревожен. Не бе оставил нито отпечатъци, нито ДНК, а в блока нямаше и охранителни камери. Освен това ставаше въпрос за проститутка. Полицаите бързо щяха да зарежат случая. Не се съмняваше. Но междувременно нямаше смисъл да се размотава из Хамбург. Можеше да отиде до Амстердам например. И да се върне. Това бе като свободно падане. Не можеше да го спре.
Ричър и Нили се върнаха в хотела, където служителят на рецепцията ги уведоми, че един господин от Америка, който се представил като Уотърман, ги търсил два пъти по телефона. Дванайсет часът по обед в Хамбург. Шест часът сутринта на Източното крайбрежие. Случаят явно бе спешен. Качиха се в стаята на Нили, тъй като бе по-близо, и позвъниха от там. Вдигна Ландри, помощникът на Уотърман. Там, в Маклийн, Вирджиния, вече работеха. После Уотърман сам взе слушалката и заяви:
— Трябва да се върнете. Засекли са още един разговор. Смятат, че ситуацията се е променила.
7
Ричър и Нили взеха полета на „Луфтханза“ рано вечерта. Настаниха се един до друг, заобиколени от предимно млади хора, които пътуваха сами — някои изглеждаха мърляви и развлечени, други просто странни, а трети пътуваха във връзка със следдипломната си квалификация. Самолетът ги върна в Щатите два часа след като бяха напуснали Германия, тъй като бяха прекарали осем часа във въздуха, но бяха прекосили шест часови зони. Кацнаха в осем вечерта, взеха стария шевролет от паркинга и потеглиха право към Маклийн, Вирджиния. Паркираха до двата по-нови шевролета, които явно не бяха помръдвали от местата си. До тях откриха два черни микробуса. Влязоха в сградата и завариха всички, включително Ратклиф и Синклер, събрани в офиса. Чакаха ги. Не бяха чакали дълго. Високите постове носят определени предимства. Ратклиф заяви:
— Пристигате точно навреме. Федералната агенция по въздухоплаване ни осведомяваше за полета на „Луфтханза“, а полицията — за трафика по магистралата.
— Какво сме пропуснали? — попита Ричър.
— Едно парченце от мозайката — каза Ратклиф. — Какво знаете за компютрите?
— Видях веднъж един — отвърна Ричър.
— Във всеки от тях има една малка джаджа, която настройва часа и датата. Миниатюрна интегрална схема. Много елементарна, много евтина, разработена много отдавна, още по времето, когато златният стандарт в тази област бяха перфокартите, а данните не можеха да заемат повече от осемдесет колонки. За да спестят място, програмистите записали година с два знака, а не с четири. Така хиляда деветстотин и шейсета година била записана като шейсет, шейсет и първа като шейсет и едно и прочие. Спестили място. Всичко било наред. Само че едно време. А сега след хиляда деветстотин деветдесет и девета година идва двехилядната и никой не знае дали системата, която разчита на два знака вместо четири, ще продължи да функционира както трябва. Нищо чудно компютрите да решат, че е настъпила хиляда и деветстотната година. Или деветнайсет хиляди и стотна. Или нулева година. Или да спрат да работят. Възможните катастрофални последици ще обхванат целия свят. Ще се отразят на комуналните услуги и инфраструктурата. Градовете може да потънат в мрак. Банките да рухнат. Да изгубим парите си като облак дим. Не, от тях може да не остане дори дим.
— Нямам пари — заяви Ричър.
— Но схващаш идеята.
— Кой е проектирал въпросната интегрална схема? Какво казва той? Или те?
— Тези хора отдавна са пенсионери или покойници. Освен това не са очаквали програмата им да се използва повече от няколко години. Затова не разполагаме с никаква документация. Става въпрос за шепа програмисти, насядали край масата, за да обсъдят нещата. Никой не си спомня подробности. Никой не е достатъчно умен, за да възстанови обсъжданията. Възможно е да са объркали Григорианския календар. Да са забравили, че двехилядната е високосна година. Обикновено годините, които се делят на сто, като хиляда и петстотната или хиляда и осемстотната, да речем, не са високосни, но тези, които се делят на четиристотин като двехилядната или две хиляди и четиристотната, са високосни. Пълна бъркотия.
— Каква е връзката с нашия случай?