Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
— Не ме интересува какво сте направили — продължи Ричър. — Освен ако не става въпрос за едно-единствено конкретно нещо. Но не мисля, че случаят е такъв. В края на краищата какви са шансовете?
— Сигурен съм, че не е това нещо.
— Продължавайте.
— Няма никаква причина да се интересувате от мен.
— Сигурен съм, че сте прав. Но трябва да погледна едни хора в очите и да изразя честно и обективно мнение. При други обстоятелства щях да приема думите ви. С удоволствие щях да им кажа: не питайте, става въпрос за нещо съвсем различно. И щяхте да запазите своята тайна. Сега обаче трябва да разбера какво точно сте правили в този ден. Защото трябва да бъда убедителен. Трябва да говоря с онази увереност и авторитет, които произтичат единствено от неопровержими факти.
— Не е нищо важно.
— Бъдещето ви е заложено на карта, подполковник. Попаднали сте в дупка, а продължавате да копаете. Не ме интересува какво криете. Няма да докладвам на никого. Секс, наркотици или рокендрол? Каквото и да е, пет пари не давам. Стига да не е едно конкретно нещо. Което — и двамата знаем — не е особено вероятно. Искам само да ви задам един напълно различен въпрос.
— Какъв въпрос?
— Това не е въпросът, който ще ви задам. Това е предварителен въпрос. Съвсем дребен и незначителен. Нещо като загрявка. Всяка седмица ли летите до Цюрих?
Бартли не отговори.
— Въпросът е елементарен, подполковник — настоя Ричър. — Истината може да ви освободи. Една дума и можете да си тръгнете без нито едно петънце върху кариерата. Или обратното.
— Повечето седмици — отстъпи най-сетне Бартли.
— Включително в деня, който ни интересува?
— Да.
— Пазите ли самолетния билет?
— Да.
— Пристигнали сте след обяд, тръгнали сте си след вечеря.
— Да.
— В банка ли ходихте?
— Да.
— Защо?
— За пари, разбира се. Но всичките са мои. Всичко е законно.
— Можете ли да обясните?
— Какво ще стане, ако ви отговоря?
— Зависи от отговора. Зависи дали не сте опетнили мундира.
— Ами ако съм?
— Поемете риска.
Бартли замълча.
— Помислете малко, подполковник — каза Ричър. — Вие сте умен човек. Сигурен съм, че сте защитили докторат. Не ви питам нещо кой знае колко сложно. Заповедта да се качите в тази кола дойде от Белия дом посредством Съвета на началник-щабовете. Следователно за кого работим?
— За Съвета за национална сигурност.
— Колко лошо могат да ви навредят?
— Много лошо.
— Много по-лошо, отколкото можете да си представите. Милиони пъти по-лошо от някакъв скандал за пренасяне на пари в Швейцария. Ако е скандал. Защото може да не е. Всичко е наред, ако парите са ваши и са спечелени законно. Както твърдите.
— Крия ги от съпругата си. Ще се развеждам.
— Наранила ли ви е по някакъв начин?
— Не.
— Но въпреки това криете парите?
— Аз съм си ги изкарал.
— Какво сте изкарали? Вие сте подполковник. При цялото ми уважение, съмнявам се, че спестяванията ви са толкова големи, че да заинтригуват някой швейцарски банкер. Не ми отговаряйте с банални приказки от рода на капка по капка вир става. Няма никакъв смисъл да летите до Цюрих с по два долара седмично. Самолетният билет е сериозен разход.
— Така е. Таксите и комисионите също са разход. Но съм си направил сметката.
— За какви пари става въпрос?
— За дома ни. Тук, в Щатите. Става въпрос за ипотеки. Прехвърлям ги максимално бързо. Изнасям ги от Германия в брой. Така вече не съществуват на хартия. Държа ги в сейф.
— Вие сте еталон за щедрост и благородство, подполковник. Не мога да ви го отрека. Интересува ме обаче кого сте видели там. В Цюрих. По време на полета. Някой като вас, който лети често. Или някой, когото сте видели за пръв път. Познавате ли някого там?
— Например?
— Други американци.
— Банката гарантира поверителност. Няма как да срещна някого в трезора.
— Ами на летището? На улицата?
Бартли не отговори.
— Трябва ми списък, подполковник — настоя Ричър. — С дати и описания. На военни и цивилни. Дайте всичко от себе си. Очаквам най-доброто, на което сте способен.
— Какво ще направите? На кого ще кажете? Какво ще кажете?
— Президентът ще уведоми военното командване, че не представлявате интерес за Съвета за национална сигурност. Не и в този случай. След това не мога да прогнозирам. Предполагам, че зависи от това с кого ще говорите. И каква врява ще вдигне жена ви.
Оставиха го отново на тротоара пред хотела, в който беше настанен, и се върнаха в Маклийн, Вирджиния.