Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Обичам те братко, но този път май се целиш прекалено нависоко.
— Благодарна съм — заговори тя. Беше бледа и крехка като черупката на яйце, но гласът ѝ полетя силен и звънлив, когато извърна огромните си, зелени очи към купола на тавана, откъдето гледаха статуите на върховните богове. — На боговете, че ме избавиха от ръцете на Яркия Йълинг. На домакините ми, които ми дадоха убежище, когато останах сама. На братовчедка ми, кралица Лейтлин, чийто остър ум е добре известен на всеки, но чиято състрадателност, която съвсем наскоро открих, го превъзхожда. На Железния крал Удил, за чиито желязна решимост и желязно правосъдие се шепне със страхопочитание навред из земите около Разбито море.
Крал Удил повдигна едва една посивяла вежда. Подобаващ израз на признателност за комплимента от това подобно на мечи капан лице:
— Тук си добре дошла, принцесо.
Скара се извърна към ванстерландци и ги дари с грациозен и дълбок поклон.
— Гром-гил-Горм, крал на Ванстерланд, Трошача на мечове. За мен е чест да застана в дългата ти сянка. Бих ти разказала една от многото истории, които се разказват в Йейлтофт за ненадминатите ти сила и слава в битките, но веригата на гърдите ти говори много по-изразително от мен.
— И аз я намирах за красноречива. — Горм докосна с върха на пръстите си една от топките на преметната четири пъти около дебелия му като дънер врат верига, направена от топките, откъснати от дръжките на мечовете на победени врагове. — Докато не те чух да говориш, принцесо. Сега започвам да се съмнявам.
Всичко беше просто на думи, естествено. Но дори Рейт, чиито ласкателни умения бяха колкото тези на куче, видя колко добре подбрани бяха комплиментите и как добре насочени бяха към суетата на получателя, че да паснат като ключ в ключалка. Изведнъж настроението в Залата на боговете стана по-ведро. Доста оцет бе изсипан в този съюз. И сега Скара отвори делвата с мед и те бяха готови да лапат с охота.
— Велики крале — продължи Скара. — Мъдри кралици, прославени воини и изкусни пастори са се събрали тук днес. — Тя притисна една крехка длан към стомаха си и на Рейт му се стори, че трепереше, но тя бързо постави другата върху нея и продължи. — Аз съм млада и нямам правото да седя сред вас, но няма кой друг да говори от името на Тровенланд. Не заради себе си, а от името на моя народ, който е безпомощен пред мощта на Върховния крал, аз ви умолявам да ми позволите да заема мястото на дядо ми.
Може би защото не стоеше на ничия страна. Може би защото беше млада, смирена и останала без приятели. Или просто заради музиката, която струеше от гласа ѝ, думите ѝ имаха ефекта на магия. Допреди малко и с върха на копие не можеше да вземеш думата, а сега всичките наперени герои в залата мълчаха умислени.
Когато крал Удил заговори след нея, все едно гарван прекъсна славейска песен:
— Би било невъзпитано да откажа така изящно отправена молба.
Двамата крале явно най-после бяха открили нещо, за което да са на едно мнение:
— Ние трябва да молим за позволение да седим в присъствието ти, принцесо Скара — каза Горм.
Тя се отправи към стола, полагащ се на крал Фин. Вървеше така плавно сякаш се носеше във въздуха, можеше да поставиш кана с ейл на главата ѝ и нито капка нямаше да се разлее. Синия Дженър успя да развали грациозната ѝ поява на масата като се стовари на стола до нея все едно сядаше на сандъка с вещите си зад греблото на кораб.
Горм изгледа възрастния моряк, свъсил вежди:
— Не е редно принцесата да не разполага с подобаваща свита.
— Не споря — отвърна Дженър и го дари с широка, оредяла откъм зъби усмивка. — Вярвайте ми, нищо от това не е моя идея.
— Всеки владетел трябва да има пастор до себе си — каза майка Скаер. — Пастор, който да му помага в избора на по-малкото зло.
— И всеобщото благо — изгледа я сурово от отсрещната страна отец Ярви.
— Естествено. Чиракът ми, сестра Ауд, е опитна в областта на езиците и законите на земите около Разбито море. Освен това е умел лечител.
Рейт почти избухна в смях. Седналата до нея сестра Ауд мигаше глуповато и неразбиращо и изглеждаше не по-умела в каквото и да било от ряпа.
— Това е така — намеси се Горм. — Но освен добре съветвана, принцесата трябва да бъде и добре пазена.
— Братовчедка ми разполага с всички воини на Гетланд, които ще я пазят. — Тонът на Лейтлин беше студен като лед.
— А кой ще я пази от тях? Аз ѝ предлагам личния си оръженосец. — Ръката на Горм се стовари тежко на рамото на Рейт и ефектът ѝ беше като този на гръм от ясно небе, а напушилият го смях умря скоропостижно. — Прислужникът, който пълни чашата ми. Доверявам му живота си всеки път, когато пия, а аз пия често. Рейт ще спи пред вратата ти, принцесо, и ще те пази като вярна хрътка.