Друговремец

Джени се разсмя.

– Спомних си как татко разказваше същата случка. Каза, че когато те изпратил до къщата, си стигнал до средата на пътя, спрял си и си го изчакал. Когато дошъл при теб, си вдигнал глава и си го попитал: „Татко, хареса ли ти, когато ме наби сега?“ Казал „не“, а ти си кимнал и си му отвърнал: „Хубаво. И на мен не ми хареса много.“

Цяла минута се смяхме, след което Джени поклати глава, гледайки брат си.

– Много обичаше да разказва тази история. Винаги казваше, че някой ден ще му видиш сметката, Джейми.

Веселостта на Джейми рязко изчезна и той сведе глава към дланите върху коленете си.

– Да – рече тихо. – Така и стана, нали?

Джени и Иън се спогледаха смутени и объркани, а аз сведох поглед към собствения си скут. Не знаех какво да кажа. За миг се чуваше само припукването на огъня. След това Джени хвърли последен поглед към Иън за кураж и докосна брат си по коляното.

– Джейми. Нямаш вина.

Той ѝ се поусмихна мрачно.

– Нямам ли? А кой има?

Тя въздъхна дълбоко и рече:

– Аз.

– Какво? – Той се втренчи в нея, стъписан и недоумяващ.

Беше пребледняла повече от обикновено, но още се владееше.

– Казах, че вината е моя. За... за това, което ти се случи, Джейми. И което се случи на татко.

Той сложи ръка върху нейната и я потърка.

– Не говори глупости. Направила си, каквото трябва, за да ме спасиш – права си, ако не беше отишла с Рандал, сигурно щеше да ме убие на място.

Гладкото ѝ чело се посмръщи.

– Не, не съжалявам, че повиках Рандал в къщата – дори да беше... е, не. Не беше това.

Тя си пое дълбоко дъх и продължи:

– Когато влязохме, се качихме в стаята ми. Не... не знаех точно какво да очаквам. Нямах никакъв опит с мъжете. Само че той също изглеждаше много нервен, зачервен, сякаш не беше сигурен в себе си, което ми се стори странно. Бутна ме на леглото и после просто остана прав, като се докосваше. Първо си помислих, че съм му направила нещо с коляното си, макар да знаех, че не съм го ударила толкова силно. – Лицето ѝ все повече се наливаше с кръв и тя погледна крадешком към Иън. – Сега знам какво се е опитвал да прави, да... да се приготви. Не исках да си мисли, че ме е страх, затова се поизправих на леглото и го загледах. Това май че го ядоса и ми нареди да се обърна. Не исках и продължих да го гледам.

Лицето ѝ беше добило цвета на розите край прага.

– Той... той се откопча и... и му се присмях.

– Какво? – попита Джейми невярващо.

– Присмях му се. Искам да кажа... – Срещна непокорно погледа на брат си. – Знаех какво представлява голият мъж. Виждала съм те гол често, както и Уили, и Иън. Но той... – По устните ѝ заигра усмивка, въпреки опитите ѝ да я скрие. – Изглеждаше толкова смешен, целият зачервен, и истерично се търкаше, а беше само наполовина...

От Иън долетя сподавен звук и тя прехапа устни, но смело продължи напред.