Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Какви новини? — питам въздържано. Музикантите избират този момент да престанат да свирят, и всичките ми дами, и пажовете до мен, и слугите при бюфета и вратите, чакат отговора му. Той трябва да проговори в притихналата стая.
— Съжалявам да съобщя, че Светият Отец е престъпил правомощията си и е допуснал грешка — казва ми той.
— Светият Отец греши? — повтарям еретичните му думи.
— Точно така.
По-добре да не опитва този курс на поведение с Джеймс. Папата е направляван от Бог, не може да допусне грешка. Но архидяконът служи на крал, който казва, че също чува Божия глас, и че кралят чува по-ясно от всеки друг, кралят знае по-добре от папата.
— Светият Отец най-сетне се е произнесъл по въпроса с брака на брат ми? — питам.
Той се покланя.
— Все още няма определено решение по въпроса, Светият Отец още го обмисля, но междувременно, преди решението да бъде обнародвано, той настоя кралят да заживее с вдовстващата принцеса.
— Какво? С коя?
Архидяконът едва не ми намига, за да даде да се разбере какво има предвид.
— Вдовстващата принцеса, Катерина Арагонска.
— Папата я нарича така? Не кралица?
— Не, не, кралят е този, който каза, че всички трябва да наричаме дамата с тази титла. Говоря така, покорявайки се на желанието му. Самият той я нарича своя сестра.
— Изгубила е титлата си?
— Да.
Попивам това в съзнанието си.
— Какво казва в такъв случай Светият Отец?
— Че кралят трябва да отбягва компанията на една определена дама.
— И тя е…? — сякаш не знам.
— Лейди Ан Болейн. Папата казва, че кралят трябва да я отхвърли и да живее с кра… кра… — оставя недоизречена забранената дума. — Вдовстващата принцеса.
— Папата нарежда на брат ми да живее с Катерина, макар брат ми да заявява категорично, че тя не е негова съпруга?
— Точно така. Ето защо смятаме, че Светият Отец е бил погрешно осведомен и е допуснал грешка.
— Ние?
— Англия — казва той. — Вие също, ваша светлост, като английска принцеса — от вас се изисква да наричате Катерина Арагонска „вдовстващата принцеса“. От вас се иска да казвате, че Светият Отец е допуснал грешка.
Поглеждам го спокойно, докато се осмелява да ми казва какво трябва да мисля, какво Хари иска да кажа.
— Негова светлост кралят на Англия реши, че Светият Отец не може да управлява Църквата на Англия — продължава архидяконът, любезният му глас утихва до шепот, докато изрича тази възмутителна новина. — Тъй като кралят е владетел в собственото си кралство, не може да има друг владетел. Следователно кралят ще бъде Върховен глава на Църквата на Англия. Папата ще бъде възприеман като епископ, духовен водач, а не светски: Епископ на Рим.
Това е неразбираемо за мен. Гледам го напълно неразбиращо.
— Бихте ли повторили това?
Той повтаря.
— Хари ви е помолил да ми кажете това? Оповестява го пред всички чуждестранни кралски дворове? Казва на папата, че не управлява Църквата?
Архидяконът кимва, сякаш думите изневеряват и на него.
— И е съобщил на духовенството?
— Те са съгласни с него.
— Не е възможно — възразявам. Помислям си за изповедника на почитаемата ми баба. — Епископ Фишър няма никога да се съгласи. Той е дал обет да се покорява на папата. Няма да промени това, понеже Хари не се интересува от мнението на папата — помислям си за друг изтъкнат духовник, бича за еретиците, Томас Мор. — А също и други. Не е възможно Църквата да се съгласи.
— Тук не става дума за мнението на папата, а за традиционното му право — казва ми архидяконът със заучен, папагалски тон.
— Очевидно е имал правото да управлява, когато Хари го е помолил да изпрати кардинал.
— Не и сега, не и сега — казва архидяконът.
Поглеждам го с ужас.
— Това е ерес — прошепвам. — Нещо по-лошо, това е лудост.
Той поклаща глава.
— Това е новият закон — казва. — Надявам се да обясня на сина ви предимствата…
— Например какви?
— Десятък — промърморва той. — Приходите на Църквата. Парите от поклонниците, огромните богатства на Църквата. Сега те принадлежат на короната в Англия. Ако синът ви стигне до същото свято решение, той също би могъл да управлява собствена църква, също би могъл да бъде Върховен глава, и тогава ще получи богатството на Църквата. Знам, че приходите от данъците в Шотландия са недостатъчни…