Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Трябва да се върнем! Можем да наквасим стените и покрива с вода от рова! — изкрещява папският пратеник. — Можем да го спасим!
Джеймс вдига ръка.
— Не, подпален е нарочно. Такава е традицията — казва той важно. — Гледката е величава.
— Традиция ли?
— Когато някой предводител на клан от високопланинските земи на Шотландия дава голям пир, построява залата за пиршеството, и когато пирът приключи, изгаря всичко: масите, столовете и залата. Тя няма да се използва никога повече: преживяването е било единствено и неповторимо.
— Но гоблените? Сребърните прибори?
Джеймс свива рамене: крал от главата до петите.
— Всичко изгаря. Такова е шотландското гостоприемство: цялостно. Бяхме гости на изтъкнат лорд; той ни даде всичко. Намирате се в богато кралство, кралство като от вълшебна приказка.
Мисля, че Джеймс малко прекалява, но посланикът се прекръства, сякаш току-що е видял чудо.
— Това беше внушителна гледка — казва.
— Синът ми е велик крал — напомням му. — Това ви показва колко го цени народът му.
Не се съмнявам и за миг, че графинята е свалила гоблените и всички ценни вещи. Вероятно са извадили стъклата на прозорците, преди да запалят дървените стени. Но гледката е величествена, и постигна целта си. Когато се прибере в Рим, папският пратеник ще каже на папата, че моят син Джеймс може да се стреми към по-добър брак от този с братовчедка си принцеса Мери. Шотландия е велика страна, може да се съюзи с когото пожелае. Може да му каже също и че няма да застана на страната на брат си срещу снаха си. Ние сме посестрими-кралици, ние сме сестри, това не е без значение.
Замъкът Стърлинг, Шотландия
Зимата на 1530 г.
Джеймс отделя голямо внимание на Маргарет Ърскин, красива двайсетгодишна млада жена, съпруга на сър Робърт Дъглас от замъка Лохлевън. Това не може да ми се нрави. Тя е несъмнено най-прекрасното момиче в двора и у нея има някаква искра, която я отделя от всички други млади жени, с които Джеймс танцува и язди, и — предполагам, се среща тайно. Но тя не е жена от простолюдието, с която да преспиш и да я зарежеш. Тя е дъщеря на барон Ърскин, а те са семейство, с което шега не бива.
— Кой казва, че си правя шега? — пита ме Джеймс с кривата си усмивка.
— А какво друго правиш, щом влизаш в Стърлинг предрешен и целуваш жените на търговците, а после им казваш, че си кралят?
Джеймс се засмива.
— О, не се ограничавам само с целуване.
— Би трябвало да спреш до целуването, Джеймс; добре е да проумееш, от примера с Англия, в каква беда може да се въвлече един крал заради една жена.
— Не си навличам неприятности — казва той. — Обожавам Маргарет, но освен това много харесвам Елизабет.
— Коя Елизабет?
Той ми се усмихва, без никакво разкаяние.
— Всъщност няколко момичета на име Елизабет. Но никога не забравям, че трябва да се оженя за съюзница на кралството. И не мисля, че това ще е братовчедка ми, принцеса Мери.
— Хари никога няма да изостави Мери, каквото и да постанови папата относно Катерина. Той обича Мери. И виж, моят брак беше разтрогнат, а въпреки това дъщеря ми не е обявена за незаконородена. Маргарет е известна като лейди Маргарет Дъглас и приемана с цялото полагащо се уважение в Лондон. Принцеса Мери би могла да запази титлата си дори и ако майка ѝ не е кралица. А баща ѝ я обича.
— Той казва, че обича Катерина — това няма да я спаси.
Поглеждам смутено сина си.
— Не мога да си го помисля. Не мога да си представя Англия без нея като кралица.
— Защото толкова дълго сте гледали на кралица Катерина като на своя съперница и свой модел за подражание — казва той прозорливо. — Живеехте в сянката ѝ, но сега всичко е променено.
Зашеметена съм от разбирането на сина си.
— Защото бяхме ние трите, всичките предопределени да бъдем кралици. Сестри и съперници.
— Зная, виждам това. Но Катерина не е кралицата, която беше, когато изпрати армия да срази Шотландия. Времето я победи, макар цветът на Шотландия да не можа.
— Не е времето — казвам с внезапно раздразнение. — Времето настъпва срещу всяка жена и срещу всеки мъж. Тя беше победена не от времето, а от измамния блясък на една съперница с неблагородна кръв, от себичността на брат ми, и слабостта на семейството си, което трябваше да изпрати армада в минутата, когато тя беше изпратена в изгнание от двора.