Три сестри, три кралици

— Не знаех например… — започва посланикът на неуверения си френски — после млъква рязко, защото сме излезли от една гора и сме навлезли в ливада до широка, дълбока река, а пред нас има цял завършен дворец от дърво, внезапно изникнал на ливадата като къща от някакъв сън. Представлява изключителна гледка, висок три етажа, с по една голяма кула на всеки ъгъл, със знамена, развяващи се върху всяка, и дори с вратарска къщичка и подвижен мост, който всъщност е дървесен ствол. Когато дръпваме юздите и спираме конете си, за да възкликнем от удивление, спускат подвижния мост над крепостния ров — отклонена част от реката, която тече, искряща, около целия замък, — и Джон Стюарт, графът на Атол, излиза, яхнал коня си, а на дребния си кон до него е неговата съпруга лейди Гризел Ратри с венец от цветя на главата.

— Какво е това? — пита ме слисано посланикът.

— Това — казва Джеймс, с важен тон, криейки собствената си изненада, — това е летен дворец, който верният ми приятел Джон Стюарт подготви за нас. Насам, моля.

Той поздравява Джон и двамата мъже се смеят. Джеймс го тупва по гърба и възхвалява необикновената постройка, докато нейно благородие ме приветства, а аз я поздравявам за създаването на такова съкровище.

Слизаме от конете си преди направения от дървесен ствол подвижен мост, отвеждат конете на полето, и графът и неговата графиня ни въвеждат в своята къща за наслади.

Вътре е по-приказно отвсякога, защото приземните етажи са всъщност ливадата, обилно осеяна с цветя. На горния етаж има спални във всеки от четирите краища на двореца, а всяко легло е вградено в стената, окичено с маргаритки, подобно на благоуханна беседка, и застлано с кожи. Голямата зала, където ще се храним, се отоплява по стария начин, с огнище в средата, а подът е от утъпкана пръст, преметен, съвършено чист и излъскан от множество крака. Кралската маса е върху подиум, към нея водят няколко издялани дървени стъпала, а вътрешността на залата сияе от светлината на най-хубави восъчни свещи.