Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Тя е родена с кралска кръв. Никой не може да отрече това.
— Уви — е единственото, което той казва.
Мълчим за минута.
— Имате ли вести от собствената си дъщеря, лейди Маргарет? — пита внимателно Дейви.
— Арчибалд не ѝ позволява да идва при мен. Настанил я е на служба при лейди Ан Болейн — усещам как устата ми се присвива презрително, и овладявам изражението си. — Тя се ползва с висшето благоволение на вуйчо си, краля. Говори се, че това е достойно за завист положение.
— Младият Джеймс иска да се ожени за дъщерята на френския крал — отбелязва Дейви. — Тази възможност се обмисля от години, тя има богата зестра, а това е Старият съюз.
— Това няма да се хареса на Хари — предричам. — Няма да иска Франция да се меси в делата на Шотландия.
— Няма нужда да се месят — заявява Дейви. — Тя идва, за да бъде негова съпруга, не е регент. Освен това имаме нужда от парите, които тя ще донесе. Няма да получите зестра като нейната от шотландски момичета като Маргарет Ърскин!
— В такъв случай нека да е принцеса Мадлен Френска — казвам. — Освен ако не чуем добри вести от Англия?
Дейви Линдзи ме поглежда с иронична усмивка.
— Надявате се на добри вести от Англия?
— Всъщност не, вече не. Вече никога не получавам добри новини от Англия.
Дворецът Холирудхаус, Единбург
Шотландия, пролетта на 1533 г.
Не получаваме добри новини. Самият Хари ми пише на Нова година:
Сестро,
С огромно удоволствие Ви пиша, за да Ви съобщя, че се ожених за маркизата на Пемброук, лейди Ан Болейн, дама с неоспорима добродетел и прекрасна репутация, която се съгласи да стане моя съпруга, тъй като предишният ми съюз не беше истински брак — както всеки учен човек вече потвърждава. Кралица Ан ще бъде коронована през юни. Вдовстващата принцеса на Уелс ще живее тихо и скромно в провинцията. Нейната дъщеря, лейди Мери, ще бъде уважавана дама и ще служи в покоите на кралицата.
Дворецът Линлитгоу, Шотландия
Лятото на 1533 г.
При това положение мисля, че е свършено.
Свършено е, напълно свършено, за Катерина. Моята съперница и моята сестра, моята противница и приятелка, е довършена с този последен удар по гордостта ѝ, по името ѝ, по самото ѝ същество. Местят я отново, този път в стар, зле поддържан епископски дворец, Бъкдън в Кембриджшър, с оскъдна прислуга и твърде малка издръжка, за да може да поддържа положението си като кралица. Отново е бедна, точно като навремето, когато се хранеше със стара риба. Чувам, че все още носи власеница под роклите си, а сега кърпи ръкавите си и обръща подгъвите на роклите си. Но този път не може да се уповава на доброто си име и на младежкия си кураж и да се надява на по-добри дни. Сама е. Изповедникът ѝ, епископ Фишър, е под домашен арест, не пускат дъщеря ѝ при нея. На лейди Мери не е позволено да вижда майка си; не може дори да отиде в двора, освен ако не прави реверанси на Ан Болейн като на кралица.
Тя е вярна дъщеря на майка си.
Няма да направи това.
Аз съм в по-добро положение от двете си сестри. Вкопчвам се в тази малка радост, така упорито, както когато бяхме момичета, състезаващи се за надмощие. Омъжена съм за добър човек, седя в малката си каменна стая най-горе в моя замък, виждам страната си в мир около мен, а синът ми е признат, законен крал. Иска ми се да се бях сбогувала с Катерина, дори не знаех, че е трябвало да се сбогувам и с Мери, докато не получих писмото ѝ:
Скъпа сестро,
Болката в корема ми се влошава; чувствам някакъв израстък вътре и не мога да ям: съмняват се, че ще дочакам Коледа. Коронацията ми беше спестена — венчавката се проведе тайно, защото коремът на тази жена растеше, — и се съмнявам, че ще дочакам раждането на копелето на Болейн. Да ми прости Господ, но се моля тя да пометне и издуването на корема ѝ да е причинено от камък като на моя. Пиша на Катерина, но четат писмата ми и тя не може да отговаря, така че не знам как е. За пръв път в живота си не зная как е тя и не съм я виждала от почти две години.
Сега ми се струва, че след като бяхме три момичета заедно, с толкова много неща, на които да се надяваме, светът, който доведе трите ни до това положение, се оказа жесток и суров. Когато мъжете имат власт над жените, жените могат да бъдат много принизени — и точно така се случва. Прекарвахме времето си, като се възхищавахме и си завиждахме една на друга, а трябваше да се напътстваме и закриляме взаимно. Сега аз умирам, ти живееш с мъж, който не е твой съпруг, истинският ти съпруг е твой враг, дъщеря ти се е отчуждила от теб, а Катерина изгуби битката си срещу принца, за когото се омъжи по любов. Какъв е смисълът на любовта, ако тя не ни прави добри? Какъв е смисълът да бъдем сестри, ако не се закриляме взаимно?