Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Не ми е приятно, че говоря така надуто, но е заложено много и всеки, който посмее да си отвори устата, ще бъде съден за издаване на строго секретен материал. Съдебен процес ще има, независимо какво ще се случи с мен.
— Когато ви казах, че имате деветдесет секунди, говорех напълно сериозно.
Той вдигна ръка и засече деветдесет секунди на авиаторския хронометър.
— Времето лети.
Деветдесетте секунди минаха в пълно мълчание. На всички им се стори, че е минало много повече време.
— Времето ви изтече.
Кастило се приближи до люка и го отвори.
Никой не мръдна от мястото си.
— Сега е моментът да си тръгнете — заяви той.
Никой не помръдна.
— Нали ме чухте, инспектор Дохърти? — попита Чарли.
— Чух ви много добре, подполковник — отвърна инспекторът.
— Добре, тогава да вървим — нареди Кастило.
ТРИ
Международно летище „Мидланд“
Мидланд, Тексас
17:05, 12 Август 2005
— Идват — предупреди специален агент Дейвид У. Юнг — младши и посочи през прозореца черен „Мерцедес Бенц S500“, който приближаваше към „Гълфстрийма“.
— Ти си, Джейк — нареди Кастило, докато приближаваше към копчето, с което се отваряше и затваряше вратата.
— Наземен контрол Мидланд — обади се Торине. — Тук „Гълфстрийм три-седем-девет“. Очаквам инструкции за незабавно излитане.
Кастило бе застанал на пътеката между пилотската кабина и пътническия салон и наблюдаваше приближаващия мерцедес.
Автомобилът спря. Предната врата се отвори и Филип Дж. Кениън III — едър набит мъж с бяла спортна блуза, ленено сако, панталони в цвят каки и бежови ботуши — слезе. Фернандо Лопес отвори шофьорската врата и също слезе.
Кениън се потеше под жаркото тексаско слънце, но оглеждаше с възхищение „Гълфстрийма“. Усмихна се и тръгна към стълбата, а от задната седалка на мерцедеса слязоха още двама мъже.
Кениън, изглежда, не забеляза, че черен „GMC Юкон XL“ приближава към мерцедеса, спира и успешно скрива стълбите, така че никой да не успее да види какво става.
Когато Кениън се приближи до вратата, един от мъжете в мерцедеса извади черен полуавтоматичен пистолет изпод сакото си, подпря лакти на предния капак на мерцедеса и стреля.
Не се чу гърмеж, разнесе се едва доловимо изпукване като от въздушна пушка. Кениън притисна бедрото си с ръка, сякаш го бе ужилила пчела. След това падна на стълбата и се сгърчи.
Стрелецът подхвърли оръжието на другия от задната седалка и бързо се качи зад волана.
Другият посегна и изтегли онова, което се бе забило в бедрото на Кениън. Фернандо Лопес се наведе над Кениън и с известно усилие — тъй като едрият мъж продължаваше да се гърчи — го прехвърли през рамо и прекрачи в самолета.
Двигателите на „Гълфстрийм III“ се включиха.
Кастило се протегна към Лопес и го изтегли вътре. Мъжът зад него го изблъска напред.
Щом всички влязоха в „Гълфстрийма“, мерцедесът и юконът потеглиха.
Стълбата започна да се вдига и самолетът бавно потегли.
— Остави го по корем на канапето — нареди Кастило, след това му хрумна друго. — След като му свалиш дрехите. Когато са в адамово облекло, заобиколени от шестима грозни въоръжени мъже, заподозрените лесно приказват.
— Леле, колко си лош, шефче — ахна Едгар Дешамп.
— Лайна и помия — възкликна Юнг, разсмя се и добави: — Чарли, казах го буквално. Той се насра.
— На това му се казва неочаквано развитие на нещата, шефче — подхвърли Едгар Дешамп.
— Натикай го в задната тоалетна.
Когато Филип Дж. Кениън III се върна в съзнание, откри, че се намира в кабинка с пластмасови стени, в която миришеше на изпражнения. Азиатец с навити ръкави и полуавтоматичен пистолет в кобура под мишницата, стиснал друг в ръка, го наблюдаваше.
— Какво, по дяволите, става? — попита Кениън. — Какво…
Юнг постави показалеца на ранената си ръка пред устата.
— Шшш!
— Какво…
Юнг вдигна пистолета и го насочи към гърдите на Кениън.
— Следващия път, когато си отвориш устата, ще ти се случи същото — обясни небрежно той. — Сега се съблечи и се поизмий. Пъхни мръсните дрехи тук, а останалите ми подай.
След това протегна към Кениън пластмасов плик с цип.
Голият Филип Дж. Кениън III, с белезници на ръцете и малка хавлиена кърпа на слабините, се приближи по пътеката.
— Остави кърпата на седалката, Дебелак — нареди Кастило. — Седни върху нея. Няма да ми е приятно, ако вземеш да оплескаш хубавата ми кожена тапицерия.