Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Скрутатор [bg]
Скрутатор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Скрутатор [bg]

Электронная книга - «Скрутатор [bg]». Краткое содержание книги:

Останали без захранване, човешките кланкери и аахимските конструкти са безполезни. Битката е изгубена. Купища лиринкси изскачат от недрата на Снизорт, подготвяйки се да нанесат съкрушителен удар върху съюзниците. Осакатялата Тиан е пленена от Витис, решен да измъкне нейните геомантични тайни на всякяа цена. Заради провалите си Ниш бива низвергнат и обявен за предател, а Иризис, обвинена в измяна, е принудена да бяга, за да спаси живота си. Съдбата на човечеството е пряко обвързана с оцеляването на един стар хитрец - скрутатор Ксервиш Флид. Но Флид бива обвинен за снизортския провал. Неговият най-голям враг, председателят Гор, го е прогонил от Съвета. Като наказание за некадърността си бившият скрутатор е осъден да изкара остатъка от живота си в робство и да тегли затъналите в калта кланкери, сокато сърцето му не се пръсне под напрежението. Успели да избягат от робство, Ксервиш Флид и механикът Ниш се намират пред амбициозна задача: да свалят покварения Съвет на скрутаторите и стоящия зад него Нуминатор, отговорни за проточилата се война. Но преди това двамата трабвя да се уверят, че е останало човечество, в чието име да въстанат. Ако Джал-Ниш Хлар успее да осъществи безумния си план за атака срещу лиринксите, човешките сили ще понесат съкрушително поражение, което би положило началото на края за Сантенар. Председателят на Гор не е от хората, които забравят враговете си. Под негово ръководство бива подготвян мащабен проект, целящ да унищожи ренегата Флид и всичките му съзаклятници. Помага му Юлия, разкъсана между пленилата я мистична принуда и желанието да накара Ниш да си плати. Приготовленията на Съвета срещу предателя далеч надхвърлят вниманието, насочено към войната. Лиринксите са изключително доволни от това развитие: те са съсредоточили проучванията си над тайно оръжие, способно да контролира полето по съвсем нов начин. Неволен помощник в това им начинание е тетрархът Гилаелит, който, изцяло отдаден на работата си, дори не осъзнава, че планетните му изследвания съдържат потенциала за разрушаването на света. Тиан притежава знание, което би могло да промени всичко. Но тя е прекалено заета с опитите си да се спаси от гнева на аахимите и най-вече Витис...
1 ... 219 220 221 222 223 224 225 226 227 ... 277
Перейти на страницу:

Той знаеше, че Гирил го наблюдава с помощта на зигнадри, но се преструваше, че не забелязва. Още от самото начало бе очаквал наблюдение. А и геомантичният глобус бе обикновен инструмент — от значение беше онова, което Гилаелит възнамеряваше да стори с него. А това Гирил нямаше как да знае.

Нужни му бяха два месеца неспирна работа, която не му оставяше време за нищо друго. Но накрая глобусът бе завършен. Един дъждовен есенен следобед тетрархът се отдръпна, размачка пробождащия го врат и остави кълбото да се върти над възглавницата си от ледна мъгла. Струваше му се, че е отправил поглед към Сантенар от празнотата. Може би, в някаква странна двойственост, глобусът бе истински: съвършен микрокосмос на света. И устройство, с което Гилаелит щеше да открие тайните му. Стига преди това да успееше да открие и излекува собствените си проблеми.

Уви, до този момент тетрархът бе променял само терена. Това означаваше, че разположенията на възловите точки са още по-неправилни. Той въздъхна и пристъпи към втората част от задачата си. Никога нямаше да успее да нанесе всички известни излъчвания — подобна задача би погълнала годините на няколко живота. Но пък Гилаелит не смяташе, че подобно нещо е необходимо. Достатъчно бе най-големите възлови точки да бъдат нанесени, контролиращите (тази мисъл пък откъде се взе?), и глобусът щеше да се окаже подходящ за плана.

Той отново се върна към картите. Накара Тиал и още един слуга да ги разгръщат пред него — в последно време погнусата му към човешката кожа се бе възродила. Ами ако Гирил го убиеше и изработеше карта от неговата собствена кожа? Отвратително!

Гилаелит започна да изтрива старите възлови точки и да нанася новите в друг слой, който щеше да му позволи да впише и същината на всяка от тях. За тази цел той отпусна глобуса в една зеленикава никелирана купа върху палисандрова платформа. Близо до ръба на платформата личаха поредица концентрични месингови кръгове със стрелки. Всеки кръг бе подвижен, позволявайки прецизни измервания.

Седмиците потекоха, но накрая и тази задача бе приключена. Гилаелит се отдръпна, позволи на глобуса да се завърти и доближи кристал до стъклената му повърхност. Проявите на възловите точки се осветиха. Готово. Геомантичният глобус бе най-съвършеният модел на Сантенар, който човешка ръка можеше да сътвори. Това бе Гилаелитовият шедьовър. С негова помощ тетрархът най-сетне щеше да разбере функционирането на света. Разбирането щеше да му предостави силата на възловите точки, ако я поискаше. Сега трябваше единствено да се надява, че натрупалите се умствени щети няма да му попречат.

— Майсторска работа, тетрархо — обади се Гирил.

Гилаелит се извъртя рязко, обхванат от неочаквана и животинска паника.

— Дошла си да вземеш глобуса ми! — извика той, трескаво дирейки изход, макар да осъзнаваше, че такъв не съществува.

— Ако искахме подобно устройство, щяхме да си го изработим — отвърна тя, сбръчквайки устната си. — Но ти би могъл да ми помогнеш по друг начин, тетрархо. И трябва, защото си ми длъжник.

— Дългът бе платен. — Той си придаде арогантен вид, за да прикрие нервността си.

— Напротив, продължава да се трупа. Дългът за слугите ти, за храната, която предоставяме на теб и на тях, а също и за всички твои искания, които изпълних безрезервно.

— Какво искаш?

— Услугата няма да те затрудни особено — меко каза тя. — Става дума за поредица измервания от няколко места около града.

— Искаш да напусна Алцифер? Не ме ли предупреди изрично за чудовищата, които дебнат в горите?

Това прозвуча страхливо, но пък тетрархът не бе стигнал толкова далеч, само за да свърши между зъбите на някой плиткоумен хищник. Освен това времето му беше ценно. Не можеше да си позволи и минута за губене.

Гирил пропусна възможността да се подиграе на липсата на смелост. Тя се оказваше по-благородна от очакваното.

— Ще бъдеш в безопасност. Нашата територия се простира и извън Алцифер, освен това ще те придружават телохранители.

— Не можете ли да извършите измерванията сами?

— Можем, но аз искам ти да ги направиш. Като частична отплата. В настоящия момент сме прекалено заети, за да заделяме ресурси за нещо, в което би могъл да ни помогнеш. Задачата няма да ти отнеме много време. Не повече от няколко дни.

Привечер, заел позиция на един връх над града, Гилаелит извършваше измервания с помощта на калибриран далекоглед и нанасяше силата на излъчването върху карта, която Гирил му бе дала. Отчитането трябваше да бъде провеждано на всеки половин час в рамките на един ден. Същият процес щеше да се повтори на още шест места. Това означаваше, че работата щеше да отнеме седмица — повече от мъглявото обещание на матриарха, загатвало краткост. Измерванията се провеждаха без никаква почивка. Придружаваха го всичките му слуги — изглежда Гирил ги бе изпратила, за да го държат под око — а също и двама лиринкси.

1 ... 219 220 221 222 223 224 225 226 227 ... 277
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)