И както постепенно радостта на дните му, неговата градина и неговите книги му станали чужди и неверни или той на тях, така му станала чужда и невярна и тя, която била толкова години щастието и насладата на живота му. Започнало се с политиката, тогава, когато Правати му държала онази страстна реч и осмяла неговата боязън от прегрешения и любовта му към мира едва ли не съвсем открито, като страхливост, и направила това със заруменели бузи и пламенни думи за княжеска чест, героизъм, изтърпян позор, тогава Даса се засегнал и изведнъж с едно усещане на шемет почувствал и видял колко се била отдалечила жена му от него или той от нея. И оттогава пропастта между тях ставала все по-голяма и продължавала да зее, без някой от двамата да прави нещо, което да попречи за непрекъснатото й разширяване. Нещо повече, Даса бил този, комуто подобавало да стори нещо подобно, защото всъщност пропастта била видима само за него, а във въображението му тя все повече прераствала в пропаст на пропастите, във вселенска бездна между мъж и жена, между „да“ и „не“, душа и тяло. Като се размислял над изминалото, смятал, че вижда всичко съвсем ясно: как някога Правати, чародейка и красавица, го накарала да се влюби в нея и играла с него, докато той се откъснал от своите другари и приятели, пастирите, и от дотогавашния си толкова весел пастирски живот и заради нея заживял в чужбина и в покорство, зет в дома на лоши хора, които използвали неговата влюбеност, за да го накарат да работи за тях. Тогава се появил Нала и започнало нещастието му. Нала похитил жена му, богатият натруфен раджа с красивите си дрехи и шатри, с конете и слугите си изкушил бедната, несвикнала на разкош жена, навярно това не му струвало големи усилия. Но наистина ли би могъл да я съблазни толкова бързо и лесно, ако тя в душата си би била вярна и целомъдрена? Да, раджата я прелъстил или просто обладал и с това му причинил най-ужасната болка, която някога изживял. Той обаче, Даса, си отмъстил, убил похитителя на своето щастие и това било един миг на върховна победа. Но едва извършил това, и трябвало да бяга; дни, седмици и месеци живял сред храсти и тръстики, волен като птица, недоверяващ се никому. А какво ставало с Правати по онова време? Никога те не отворили дума за това. Във всеки случай тя не се спуснала след него; потърсила го и го намерила едва тогава, когато заради произхода му бил призован за княз, когато й бил потребен, за да се възкачи на трона и пресели в палата. Тогава тя се явила, за да го изведе от гората и от близостта на достопочтения отшелник, нагласила го в красиви дрехи и го превърнала в раджа, и всичко било суетен блясък и щастие, но в действителност какво изоставил тогава той и заменил за това? Заменил блясъка и задълженията на княз, задължения, които отначало били лесни, а след това все по-тежки и по-тежки, заменил ги за отново спечелената красива съпруга, сладките любовни часове с нея и после сина, любовта към него и растящата угриженост за застрашения му живот и щастие, така че сега войната била на прага. Това му донесла Правати, като го открила тогава в гората при извора. Какво обаче оставил и предал в замяна той? Оставил покоя в гората, благочестивата самота, пожертвал съседството и примера на един свят йога, пожертвал надеждата да бъде негов ученик и последовател, а също и надеждата за дълбокото лъчезарно, непоклатимо душевно спокойствие на мъдреца, за избавление от борбите и страстите на живота. Изкушен от красотата на Правати, оплетен от жената и заразен от нейното честолюбие, Даса изоставил пътя, по който единствено би запазил свободата и мира. Така му изглеждала днес историята на неговия живот и всъщност тя можела съвсем лесно да се тълкува, потребно било само нещо да се позамаже и пропусне, за да се види така. Между другото, той изоставил обстоятелството, че още не бил ученик на отшелника и че дори вече имал намерение доброволно да го изостави. Така, обърнем ли поглед назад, нещата се разместват лесно.