Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
В известен смисъл делото „Кампилес“ е повратна точка в практиката на съдебното преследване на лица, обвинени в шпионаж. Кампилес е обвинен в шпионаж и осъден на 40 години затвор. Кражбата му разкрива, че процедурите в ЦРУ за вътрешна сигурност са „изключително слаби“, както твърди адмирал СТАНСФИЙЛД ТЪРНЪР, ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ по това време. „Когато научихме, че липсва едно [ръководство на Биг бърд], — пише той в «Тайнственост и демокрация» («Secrecy and Democracy», 1985), — открихме че не знаем къде се намират и други 13!“
Камуфлиране
Американски разузнавателен термин за дегизировка на отделен човек или на група хора, особено при използването на военна екипировка или при разузнавателна дейност, извършвана обикновено под ръководството на невоенен поръчител.
Кан, Дейвид (1930)
Журналист, водещ американски историк в областта на КРИПТОАНАЛИЗА. Кан защищава докторат по нова история в Оксфордския университет. Той пише за нюйоркския вестник Нюздей и е асистент по журналистика към Нюйоркския университет. Кан е един от най-видните гостуващи историци в АНС.
Написал е 3 великолепни книги в областта на разузнаването: „Декодировчиците“ („The Codebreakers“, 1968), „Шпионите на Хитлер: германското военно разузнаване по време на Втората световна война“ („Hitler’s Spies: German Military Intelligence in World War II“, 1978) и „Залавянето на Енигма: на лов за кодовете на немските подводници 1939–1943“ („Seizing Enigma: The Race to Break the German U-boat Codes 1939–1943“, 1991).
В книгата му „Кан за кодовете“ („Kahn on Codes“, 1983) са събрани негови статии и есета.
Кан Шън (1899–1975)
Началник на китайските разузнавателни служби по времето на Мао Дзедун. Роден е в семейството на богат земевладелец. Променя името си в знак на неподчинение към баща си. Като студент в университета в Шанхай през 1925 г. влиза в редовете на комунистическата партия и става неин функционер.
Очевидно Кан започва да работи за разузнаването през 20-те години, като отговаря за местните комунистически лидери. През 1928 г. е в Москва, през 30-те години се връща отново и учи разузнаване и техника за сигурност. Според повечето сведения руснаците никога не са му имали пълно доверие. През 30-те години пише книга специално за съветските читатели — „Революционен Китай днес“ („Китай сегодня“).
Той става лидер на Шихуи пу (Управление по обществените дела), което в действителност е главният орган за сигурност от около 1939 до 1946 г. През Втората световна война той внедрява някои от АГЕНТИТЕ си в службата за сигурност на Чан Кайшъ. След войната разузнавателната дейност на Кан е в подкрепа на китайската революция, а по-късно вниманието му е насочено главно към разузнавателна информация за западните атомни оръжия.
През 1949 г. Кан става член на Съвета на централното народно правителство и на китайското политбюро, като по този начин се превръща в национален лидер. През 1959 г. отново отива в Москва, където придружава министър-председателя Джоу Ънлай, а през 1960 г. пак там се среща с представители на Варшавския мирен договор.
Кан изпада в немилост след Културната революция в средата на 60-те години.
Канарис, Вилхелм (1887–1945)
Ръководител на АБВЕРА (германското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ) от 1935 до 1944 г. Една от най-загадъчните германски висши фигури през войната — заема висок пост в нацисткия режим, а същевременно изразява несъгласие с политиката на Адолф Хитлер.
Син на индустриалец от гръцки произход, през 1905 г. Канарис се записва в германската армия като юнкер, а през 1907 г. посещава военноморския колеж в Кил. Като професионален морски офицер изпълнява задачи на сушата и служи на няколко кораба, включително на кораба Дрезден в южната част на Тихия океан в началото на Първата световна война. През март 1915 г. корабът е потопен (след като е обграден от превъзхождащи го британски кораби). Дегизиран, Канарис, успява да се завърне с търговски кораб през Англия в Германия!
Започва разузнавателната си дейност в Испания и Италия през 1916–1918 г. След това е назначен за командир на подводница. След Първата световна война остава във флота и продължава кариерата си като командир на стария боен кораб Шлезиен (1932–1933).
На 1 януари 1935 г. Канарис, вече контраадмирал, е назначен за ръководител на военното разузнаване на Германия. По време на Гражданската война в Испания той организира военноморска помощ за силите на Франко и осъществява тесни познанства сред испанските политически кръгове. Историкът на разузнаването ДЕЙВИД КАН описва Канарис в книгата „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978) така: