Енциклопедия на шпионажа

Иранската инициатива успява да спаси само трима от американските заложници, като на тяхно място попадат нови трима, а Иран се сдобива с 2004 ракети TOW и с повече от 200 жизненонеобходими резервни части за ракетите Хоук. От тази сделка неправомерно са прехвърлени пари за контрите [в Никарагуа] и за други секретни действия (въпреки че са много по-малко, отколкото смята Норт), като се осигурява печалба за Предприятието на Хаким — Секърд, което в действителност е на американските данъкоплатци. Определени лица от СНС и ЦРУ са подвели представители на собственото си правителство, като по този начин са подкопали доверието към Съединените щати по цял свят, накърнили са отношенията между изпълнителната власт и Конгреса и са въвлекли президента в една от най-неизгодните в историята на САЩ кризи.

Специалният съвет не само действа независимо от Конгреса, но е и в конфликт с парламентаристите, разследвайки скандал за евентуални престъпления сред тях. През март 1988 г. Норт, Пойндекстър, Секърд и Хаким са обвинени в конспирация, в кражба на правителствена собственост, във фалшиви показания и унищожение и укриване на документи.

Норт, който се оттегля от активна служба, е обвинен във възпрепятстване работата на Конгреса, в незаконно унищожаване на правителствени документи, в незаконно приемане на подаръци (оградата около дома му). По време на процеса срещу Норт федералният съдия Джерард Гесъл критикува „абсурдната ситуация, в която пресата точно възпроизвежда и разпространява информация, докато съдът се сблъсква с факти, които не трябва никога да стават публично достояние“. Той е открил, че цензуриран меморандум, който прокуратурата е предала в съда, е предложен като доказателство в граждански съд, без да бъде цензуриран.

Норт е осъден на 2 години условно лишаване от свобода и глоба в размер на 150 000 долара. Федерален апелативен съд отхвърля 2 от обвиненията и анулира трето. Пойндекстър е обвинен в лъжа пред Конгреса, във възпрепятстване работата на конгресните следователи и извършване на конспирация за продажба на оръжие и пренасочване на парични средства. Присъдата му също е отменена.

Макфарлин, който през февруари 1987 г. прави опит да се самоубие, се признава за виновен по 5 точки от обвиненията. Секърд се признава за виновен за лъжа пред конгресните следователи и получава условна присъда за 2 години. Хаким се признава за виновен за даване на незаконни подаръци (оградата около дома на Норт). Осъден е на 2 години условно лишаване от свобода и глоба 5000 долара. Той се съгласява да се откаже от претенции върху сумата от 7,3 млн. долара — комисиони от продажбата на оръжието.

Карл Ченъл се признава за виновен за данъчна измама и е осъден на 2 години условно. Ричард Милър, който се занимава с връзки с обществеността, е осъден на 2 години условно лишаване от свобода и 120 часа обществен труд заради конспирацията по снабдяване на контрите в Никарагуа с военно оборудване, платено с дарения. Клеър Джордж е осъден за лъжа пред Конгреса. Оневинен е от президента ДЖОРДЖ БУШ, чието участие в аферата Иран — контри си остава неясно. Коен и Мичъл са стигнали до заключението, че Буш сигурно е знаел за продажбата на оръжие. „Аз работех по въпроса“ — казва той в интервю с Дан Райдър от екипа на Си Би Ес. Буш е участвал е заключението на двамата сенатори „или в знак на лоялност към президента, или защото е бил обхванат от силното желание да осигури свободата на заложниците“.